knqza
162 резултата
Мълчим...Не говорим вече нищо,
месеци без еуфория.
Дали за туй, че беше всичко
любовта, днеска е история.
Събрахме бурята в сърцата си, ...
  672 
Момичето от нашия квартал,
в което бях до болка влюбен,
изпивах с поглед зажаднял,
а правех се на много труден.
Съзряла в мен добър приятел, ...
  674 
Необятна синева, простори сини,
през тях препускаш, като пътник в самолет.
В надпревара с ветрове недостижими,
с минимален шанс, крепящ се на късмет.
А билетът вече е еднопосочен, ...
  598 
Към гибел ли отива този свят,
поел войните тъй несправедливи.
Светци и грешници без правда да умрат,
кърви земята в утрините сиви.
Плачът на майката в забрадка черна, ...
  577 
Времето ли ми изтича
или просто остарях?
A една сълза се стича
покорила моя смях.
Радостта ми днес е болка, ...
  692 
Сред тъмните води в Атлантика,
на онзи скален бряг живееш ти.
А нечий глас безспир те вика,
любовта си с теб да сподели.
Оставил диря той на плажа, ...
  623 
Колко боли любовта?
Хладното пространство на сърцето,
излива метеоритен дъжд в нощта
с отломки палещи небето.
Чужди погледи я пожелават, ...
  751 
Ако съм празнота в сърцето ти
и няма изгрев идващия ден.
Потърси ласка от ръцете ми,
потърси в прелистения спомен.
Още пазя пламък на дълбоко, ...
  613  10 
Защо ли багрите тъй потъмняха,
загубили отенъка на своя блясък?
Сега пред нас любовната картина,
сякаш някой е засипал с пясък.
Вкусът на страстта е някак си подправен, ...
  1868 
ПО-СЛУЧАЙ 75 ГОДИШНИНАТА НА ПОЕТЕСАТА ПЕТЯ ЙОРДАНОВА,
КОЯТО ВЕЧЕ НЕ Е СРЕД НАС.
Нощта е циганка, ще те излъже,
не вярвай ти на нейните очи.
С косите буйни, дълги, ще те върже, ...
  1683  13 
Не се завръщай в мойта тишина,
поела ударите на съдбата.
В сърцето ми не пускай пипала,
с отровата така позната.
Защо си мислиш че съм жаден пак ...
  682  16 
Свирепи помисли не случайно се пробуждат,
пред тайнствения облик на нощта.
И тази лунна светлина, така възбуждаща,
изостря даже всички сетива.
Тъмни сенки лакомо промъкват се, ...
  669 
Тъжен е септември...
Той донесе само листопад,
празни думи, непотребни
и неочакван лош обрат.
Небето винаги е мрачно, ...
  602  12 
Премръзнала от зимните окови,
душата й копнееше за южни ветрове и дъжд.
Така сезонa бял набързо тя прогони,
а пролетта дойде при нея, като следващ мъж.
Разцъфна малка пъпка - новия живот, ...
  842  13 
Утрото дойде навъсено и хладно,
презряло изгрева със облачен килим.
И като злосторник, който дебне тайно,
изсипа своя дъжд на длъж и шир.
На бързо стекоха се капки по улука, ...
  791 
Жената е като море,
бушуваща стихия, а също и спокойна.
Със пясъчни и скалисти брегове,
на времето останала е непокорна.
Животът в себе си тя носи, ...
  1841 
Учителко моя, на този ден се сещам пак за вас,
изпълнен с много радост, но малко и с тъга.
И връщам се назад в онази класна стая,
където някога ме научихте да пишa и чета.
Аз помня още детското букварче, ...
  3398 
Поставям краят лесно.
Просто слагам точка, даже послепис.
И без това сега се случва често,
направо в живота станах цял артист.
И доверието колко бързо чезне, ...
  788 
Окапали листа - пожарите на есента,
покриха пътя, следите ни изтриха.
И капки дъжд по мокрите стъкла,
дори и образите в нас измиха.
Ръцете зимата скова. ...
  688 
Остави ме да си помечтая,
да се слея в едно с мойте фантазии.
Да запълня с тях пропастта в душата си,
която времето със шепи издълба.
Остави ме да се върна назад, ...
  802 
Стреляй в мен, любов, не ме жали.Цели се право във сърцето ми. Нека стихията от огън нов да запали даже и небето ми.Искам да горя, въглен аз да стана. Всички белези по мене заличи.
Премини така със свойта сила,
че след тебе друга да не продължи.
Само твоя е сега душата ми,
ако искаш убий я с двете с ...
  873 
От мъката се роди магията
на едно бедно селско момиче,
защото той взе от нея стихията
и не се върна повече.
Свеща догаряше, когато тя го чакаше. ...
  575 
Пореден ден, седемдесет и втори.
А ти как си, обич моя?
Как си? Чакаш ли ме още?
Дълги и студени тук са мойте нощи.
Прегръщам автомата вместо теб, ...
  888 
О, София, столице моя голяма,
колко прашни са твойте пътища днес.
А пред мен стърчат само крехки фасади,
бум на мащабен строителен процес.
А къде са онези зелени градинки, ...
  579 
Не съм онзи от твоя плакат
с красивите очи с нежната усмивка.
Не съм онзи, твоя любим непознат,
който само с поглед те прави щастливка.
И нямам неговото идеално тяло, ...
  1298 
Трамвай желание живота ако беше,
а спирките да бяха радостта.
Тогава ватмана-съдба, добър към всички,
ще изпълняваше по някоя мечта.
По пътя много пътници ще има, ...
  627 
Онази нощ не мога да забравя,
изпълнена с любов, преливаща...
Без думи всичко беше казано,
а поривът един в друг ни сливаше.
Стояхме дълго, обвити пламенно. ...
  594 
Какво ли разбунтува в мен душата,
че поисках да избягам на далеч?
Да разчупя даже къщните окови,
намирайки в нея любимия човек.
А тази страст е като всички - мимолетна ...
  576 
Нощи теменужени окъпани от нежната роса,
така изстивате от дневните пожари.
Промъкват се плахи сенки в тъмните стъкла,
прибират се закъснелите жътвари.
А вятърът повява с теменужено ухание, ...
  783 
Спаси ме самота от сивото безвремие,
аз искам да изкажа едно различно мнение.
Попаднах в силна буря, направо в ураган.
Не искам даже с мисълта да се завърна там.
А трябваше от нея всичко аз да взема. ...
  812 
В ПАМЕТ НА САШО
1985-2006 Г.
Един живот угасна твърде рано
под преспите лавинни в един фатален ден.
Една звезда огромна падна от небето, ...
  678 
Прекрачвам прага на дома си,
след дълго време на гурбет.
От скитане се уморих ужасно
и не намерих там късмет.
Продадох лесно любовта си ...
  614 
Сърцето ми е магистрала,
а любовта ти е километраж.
И ти шофираш смело, без спирачка,
не падаш под сто километра в час.
Дори не спазваш мойте знаци. ...
  693 
Искам ли те днес не зная,
или исках те преди?
Без начало сложих края,
а душата ми крещи.
И въпроси до полуда ...
  1677  16 
Иде пролет и топи се
бързо пухкавия сняг,
а под белите завивки
куп кокичета цъфтят.
И потоци буйно защумяват ...
  1549 
Моето море умира, няма вече в мен любов,
беше приказно красиво, а сега е като гроб.
Колко гларуси кръжаха в необятна синева,
а сега е всичко пусто и потънало в мъгла.
Корабният фар угасна.И така от този ден, ...
  913 
Исусе, дай ми сили ти да продължа
с вяра пътя си не лек.
И да стигна аз успешно там където
ще се срещнем двама с теб.
Аз все падам и все ставам, ...
  628 
Едно дете на пътя ми стоеше,
премръзнало с наведена глава.
Погледнах го, видях душата му крещеше,
ранена с ноктите на зла съдба.
Едно дете принудено да проси ...
  1049 
Под завивките с теб лежим
и мечтите си на глас редим.
Много по-красиво е така
да посрещнем двама утринта.
Всеки допир е един копнеж ...
  708 
Спри сълза не ме предавай
аз не искам тя да знае,
че за нея плача аз
и не виждам път за нас.
Спри сълза не и показвай ...
  1364 
Предложения
: ??:??