лъвче
122 резултата
провокирано от стиха "Есен" на Тодор Толев
Жълта дюля тупна
тежичко връз твоята глава.
В тази есен златолистна
как ума ти разигра?!! ...
  639 
Животът винаги ни дава
правото на избор и на собствен път,
защото Вселената до днеска не познава
добро и зло, ни прав, ни грешен път.
Какъвто избор да направиш, ...
  913 
Изкуството
приклекнало на тротоара,
като бездомно мъничко дете.
Надеждата в очите му прогаря…
прекрасните си музи, ...
  603 
Да играем
на чисто
и твърдо,
по мъжки!
Знаем, ...
  590 
Извел те Господ в този ден
душата ти да види слънце.
Незнайно как,
пътеката ти мина покрай мен -
припряната походка ...
  694  13 
До там, войводо, е най-високата ни кота.
До ръба на цървула и педя, да речем, отгоре,
че ни люлее овчата мисъл, цял свят го знае,
ама питаме кой, как и защо така ни орисал.
До там, войводо, ни е куражът юнашки, ...
  751  14 
Пиедесталът
с грохот се пропука.
А така се молех дъжд да не вали!
В краката ми се сипят
мъртви пеперуди. ...
  706 
Изгърбен, залезът по билото се свлича,
мечти се стапят в огнени искри.
Душата пепел е -
през пръстите изтича.
Онемяло е небето ...
  785 
Зачеркнали ме
от самото раждане.
Зачеркват ме
в началото на всеки път.
Животът, ...
  1465 
Хващам се за косите
и си измъквам сянката,
да не трепери
пред воя на кучета.
Храня ги с мръвки. От себе си. ...
  663 
Равноденствие
Слънчевият фалос нежно люби майката Земя.
***
Небесна арфа
Земята трепти в своя ОМ. ...
  593 
Моят град,
често ограбван
от велможи и бели яки,
честно, по-мъжки,
изкарва си хляба ...
  945 
Завивам болката си
в бяла кърпа,
като дъхав бащин хляб.
В чуждата страна
коматът не нагарча, ...
  816 
Помниш ли
онази светлоока Дързост?
Нахакано към теб вървеше,
в шепа стиснала потребност
от безусловност ...
  753 
На гроба ти, Дяконе,
днес гарван не грачи.
Други гарвани вадят
незатворените твои очи,
забравили ...
  1026  11 
Какво си ми донесла, дъще?
От шепите ти блика светлината.
Дали не си успяла да разгърнеш
онази пъстра страница
от приказката за съдбата? ...
  657 
Посърнало утро
търси следи
по калдъръма на тихото село.
Смълчани,
потръпват стрехи, ...
  638 
Кървяха залези
по билото на дните.
Не можеше Зората да разсъмне.
Бог ругаеше от висините,
че мрежите си във пустини ...
  1544  11 
Не съм кристална чаша.
Груба угар са ми дните.
От много слънце и от вятър
преливах, докато те чаках.
В лоза извита, тънкостебла, ...
  618 
Обичта си -
бяла пътека, разстилам
пред дните ти,
мое дете.
Страхове майчини ...
  565 
Така се втурнах
всичко мое да ти давам!
Не знаех, че от даването ми
така боли.
Трънени пътеки ...
  620  13 
Разстреляна е всяка пролет,
във времето ни. С къс откос.
Луната, изтъргувана
във кукувичи полет,
вълчедавано ...
  645 
Нощта потрепна
в лятната си рокля,
прибрала в скута си
парченцe от любов.
Луната се търкулна, ...
  538 
за една светла душа в инвалидна количка
Детството
отряза плитките си палави,
скри ги в ракличка със чудеса.
Tихичко, на пръсти ...
  474 
Тръгваш си, младост.
Сребърни нишки
танцуват смълчани в косите.
В очите ти
звездопадно ...
  581 
Белокрила съм.
Душата ми се рее
в онези чудни светове,
там,
където Слънцето живее ...
  640 
Изтръпнало небе
надеждите
от себе си
на дрипи свлича.
Свирепа истина ...
  615  11 
Прераждам се
от бурите, неистово вилнели,
с кикот на хиени,
озъбили нощта.
В душата ми ...
  549 
мисъл
форма
красива
трансформа
в златното сечение ...
  427 
Когато
умножаваш чувствата ми,
не ме поставяй в тънка сметка.
Няма да ти се получа.
Изваждам се ...
  653 
Ръце, прегърнали студено кръста.
Небе, продрано от невиждащи очи.
В зениците напукани
сто дявола се връщат,
възседнали табуни без юзди. ...
  489 
Безмълвен
нощен диалог.
Чашите болят
в очакване.
Аз - лудо вино ...
  721 
Могилите
приличаха на мене.
Оголени
душите им звъняха,
напираха кристално да се случат ...
  613 
Нека, Господи, окаменее душата ми!
Нека само спре да боли...
и да не чувствам как умирам,
предадена от свои.
Угасна слънцето за мен... ...
  1043 
Не зная грях ли е това
или пък орисия,
урок ли е
или си сбъдната мечта?
Душата ми във твойта се пречиства ...
  730  12 
Завръщам се.
След толкова години
стоя пред бащината си врата...
Излез и посрещни ме,
аз съм същата - ...
  719  13 
***
Денят се разплака с тихичък дъжд.
Небето измито синьо се вгледа в мене.
Намигнах му -
под нежните ласки на летния дъжд,
целувка по въздуха пратих му. ...
  542 
на дъщеря ми
Живот, поставен върху рентгенова снимка,
надеждата изпаднала във кома,
игла и скалпел, после тъпа болка...
Господи, най-грешна ли съм на земята? ...
  813  11 
на дъщеря ми
Когато се роди,
аз много плаках - от щастие,
с най-радостни сълзи.
Такова щастие едва ли на земята ...
  883 
Всяка нощ, преди да заспя,
се моля на Бог да ме пази
от алчност и грешки,
облечени във суета.
Всеки ден, ...
  661 
Предложения
: ??:??