mariankrystev
974 резултата
В мен туптиш, сърце, макар в душата
малка рана тайно да боли!
Истина е, че в живота кратък
всяко чувство теб ще устрели
и от него в грешното ни странстване ...
  846 
Никой Твоя път не е изстрадал,
като Теб докрай не е вървял –
борил си се, докато си падал,
и възкръснал, след като умрял !
Затова един-единствен Ти си ...
  753 
Съдбата ми е вестоносец бял,
препуснал сам през слънчевите клади!
И сякаш тук и днес не съм живял...
а в приказка от сънни листопади!
Щом вихрите подгониха мечтите ...
  713  13 
Откъсни ми от облака късче мъгла!
От дъгата венец оплети ми!
Сред небето, извезано от светлина,
отведи ме и там потопи ме!
Тъй ли много днес искам? Кажи ми?! Дори ...
  882 
Димитровден е началото на зимния период в годишния календарен цикъл
Слънчева литургия
Да пребъде живот в светлина -
нека вяра в доброто разпали
и в тревожната наша страна ...
  562 
В чашката на язовира
митничар налива бира.
Сред къпини и трънак
построил си е конак.
Тук поканил е другари – ...
  1335 
Върху небесно петолиние
редят се облачета-ноти.
На крехки палми и маслини
южнякът клонките бризи.
Егея, мраморна и дивна, ...
  815  11 
Опекъл хляб,
усмихна се хлебарят,
въздъхна
и посегна към пещта,
и с усета ...
  675 
Майко, искам до теб да приседна,
когато сърцето боли...
Очите ти, плакали, да ме погледнат –
две топли, но тъжни очи!
А ти прегърни ме! Синовно се вричам ...
  734 
Усеща се – неистински живеем
в изкуствен свят, просмукан от лъжи;
мълчим и теглим, за да оцелеем,
и късаме си нервите с вражди!
Болезнен свят, напомпил се с виагра, ...
  570 
Лунен стих ти изпращам –
галещо нежен,
а от него копнежно
струи светлина!
Ти си моята обич... ...
  931 
Студено е,
сиво е –
есен е...
А синият тв ефир
за всички проблеми ...
  586 
на моите баба и дядо
Ако смъртта
е новото начало,
ще мога ли
живот да пожелая ...
  658 
Така се случва: с теб вървиме двама,
но ето - мига светофар червен...
А мислихме - за нас прегради няма,
но, както виждаш, трябва да се спрем!
Макар за миг, но случва се... Какво пък? ...
  1750 
Ще можеш ли да се познаеш пак,
когато се завърнеш побелял в дома си?
В самотни спомени назад ще се обръщаш,
за да намериш паяжини зад вратата си...
И без да си направиш равносметка ...
  744 
Самотни
клонести дървета
протягат възлести ръце
и с тях,
достигнали небето, ...
  1633  20 
Само обич ли?!... Тя ни е нужна,
ала пò ни е нужна любов -
да сме заедно, не да сме чужди
в този свят романтично-суров!
Ако чувството свърже ни грешно, ...
  672 
Узряващите ябълки
наесен
в градината
разпръскват аромат.
От клонките им, ...
  692 
С пепел нарисувах дървеса...
С вода от шепи огъня разпалих...
А после посадих една мечта
в пръстта, в която спомена удавих...
Опитах да запея след това - ...
  746 
Потърсих птици сред небето...
И още - кладенец с вода
потърсих,
хляб и сол в полето ...
Потърсих свят на любовта! ...
  758 
Мъглива, но песенна есен
ме кара да тръпна навън.
Какво от април съм донесъл,
когато съм викал насън?!
Останаха скътани спомени ...
  514 
Имаме държава, а понякога ни се струва,
че тя не съществува!
Имаме митници, а нямаме граници.
Имаме власт, а тя е опорочена и безпредметна.
Имаме закони, а тях ги заобикалят. ...
  836 
Погледнах те -
в очите ти звезда гореше!
Ще може ли
от нея пламък да си взема?!
Нахлуват в мен ...
  1609 
на Д.К.
Двадесет и осем годишна е Дарена -
с двадесет години по-малка е от мен.
Една съдба ни свързва - омъжи се за мене!
Брътвят доброжелатели, че бил съм подмладен! ...
  733 
Неизпрели белите си прежди,
облаците дремят върху синьото.
Бавно по лозницата се сцеждат
капчици горчиви, с дъх на вино.
Седнал тих сред малката градина, ...
  664 
Нарисувах дървеса,
които размишляват:
самовглъбени в себе си,
преплетени,
замислени до корена ...
  549 
Ти не си като другите -
в тебе е светло,
в теб е празнично -
нищо, че пари сълза!
Нека казват си: ...
  1809 
Златни рибки - звездите не трепкат
във дълбокия кош на нощта...
В сълзи дави се лятото. Сепват го
пожълтелите вече листа.
Пак вали!... Но кога ли ще съмне?! ...
  683 
Знойна,
изпръхнала,
моли земята
с влажни ръце
да я милва ...
  707 
За любовта
околовръстни пътища
не съществуват –
единственият път е
към сърцето... ...
  1474  12 
Сякаш свършиха думите вече!
Без слова е нелепо, нали?!
Закопнях за дъждовните вечери...
за дъжда, който тихо ръми!
Две безумства във мене се борят ...
  1188  13 
Изтънчените
невинаги
са чувствителни.
Хитреците
невинаги ...
  791 
Така живеем в царството на вещите –
еднопосочно времето лети,
разделите са повече от срещите,
утеха търсят нашите души...
Отиваме си или се завръщаме ...
  855 
Подари ми мига
и от него направих вселена -
за такава любов
само Господ решава дали!
Като в сън те обичам - ...
  2399  22 
Тогава ще ми липсваш,
едничък мой Живот,
когато ме напуснеш...
Но днес с любов живея
и радвам се на чистия ...
  1019 
Колко несъвършена е
материята,
щом губи смисъл,
слeд като угасне –
превърнала се в прах, ...
  833  11 
Играта свърши, дяволе!...
Привидно ти въздишаше,
омайваше я с думи –
лъжа подир лъжа...
Уж срещнал я случайно, ...
  1021  14 
В любовта няма степени –
ако има любов,
тя е празник, защото обичаш!
Всичко друго измислил го е
някой луд философ, ...
  1536 
Не отлитайте, жерави!
Не оставяйте родния бряг!
Път далечен поели,
предвещавате бури и сняг!
С топлината на слънцето ...
  603 
Сърцето ти остана при нея,
а тук,
върху лицето ти – сълзите ù!
Как ще сещаш чувствата,
как ще живееш?! ...
  902  13 
Предложения
: ??:??