petq-marinova
12 резултата
Здравей, ...,
мина ужасно много време, откакто сложихме край на нашето приятелство. Годините минаваха и ние живяхме живота си. Минавахме през трудностите, спомняйки си за хората, които сме разчитали и разчитаме и сме били верни, ала някак може би сме били по-предпазливи.
Всяка от нас вървеше по своя ...
  1407 
Колкото и страници аз да напиша, не ще опиша това, което изпитвам към теб. Да събера мислите си на листите не бих могла, защото с всеки ден всичко гори и се разпалва в мен, лежи на сърцето ми и копнее за теб, за частица внимание и да те види отново… Желанието е толкова голямо, че всеки изминал ден в ...
  1080 
Има хора, които откриваш..
споделяш времето си тях...
сближаваш се... забавляваш се...
има моменти, в които срещаш даден човек...
доверяваш му всичко, става част от живота ти... ...
  1391 
Помниш ли един прекрасен ден, в който ние с теб вървяхме и се наслаждавахме на прекрасния залез край кея, тогава… облаците бяха покрили небето и слънцето се бе сгушило в красивото му скривалище. Небето беше тъй светло и красиво и добавяше нещо специално към своя чар на интересната дата, събрала в се ...
  1428 
  808 
Нерви, изпиващи съвестта ми, полазиха останалата ми гордост, пълзяха и се увиваха като паяжина и образуваха мрежа, която ме задушаваше. Внезапната болка в стомаха ми беше навсякъде, не ми достигаше въздух, а мисълта още повече помрачаваше състоянието ми... Представата за подлата постъпка на приятел ...
  1050 
Ти си мисълта, която нощите ми дни прави.
Ти си нежната милувка, за която всеки ден копнея.
Ти си щастието, на което мога да се радвам всеки ден.
Ти си моят слънчев лъч, който топли моето сърце.
Ти си oпората, която ми помага да вървя напред. ...
  803 
Денят днес нова нощ беше, нощта обичайно пуста. Душата ми самотна се скиташе край тъмната сянка на нощта и тишината я изпълваше. Небето изпращаше своите звезди в мечти, а те горяха и открояваха своите следи... Минавайки през мечтите и надеждите, те достигаха до хората и докосваха сърцата им и топлех ...
  921 
Ден и нощ минават тъй безразлично. Времето, прекарано така идилично. Изгрев и залез изпращам, ала значение няма за мен в този ден обезсмислен. Мрак настанал е в мойта душа и задушава ме, изгаря всяка следа от любовта ми. Всичко това е безкраен престой. Ала може ли някой да види това, да разбере едно ...
  1469 
Сърцето на стиха видях аз онази сутрин, в която ти бе с мен. Приказката, която две мечти сътвориха, започна с историята за момичето-сянка, изгубило се в мрака. Нейното начало бе започнало от лунната светлина, която огряваше небосклона, а бледите сенки обладаваха нощта и се сливаха в мъглата. История ...
  821 
Нощ е край реката. Потънала в нейната тишина, наоколо светеха лампите, които търсеха своя лъч, заровени в дълбочината. Вятърът потрепваше с нежна милувка вълните, нежно и гальовно, а те вървяха и се гонеха, разтапяйки светлината из реката. Златни образи плуваха и се вълнуваха наоколо.
Тъмнината не м ...
  1324 
Прохладна тъмна нощ отново посети душата ми със спокойния ръмеж на дъжда, той охлаждаше тялото ми, но не можеше да отмие мислите ми. Душата ми се луташе между надеждите, които бяха дълбоко потънали в локвите наоколо, образували река. Реката се бе насочила стремително надолу, оттичайки се бързо, разр ...
  1704 
Предложения
: ??:??