Скитницa
294 резултата
Бялата черква. Камбани звънят.
Нощта е „онази“ тиха и свята.
Хора смълчани по снежния път,
гледат в небето - пламва звездата.
Към храма с надежда и вяра вървят, ...
  745  12 
  557  16 
Светът във тази нощ сияе,
озарено е небето от звезда,
лъчи простира до безкрая,
към земята праща добрина.
Под покрива е сгушен Снежко, ...
  915  15 
  1055  16 
Подари ми най- синьото на небето,
дори от него бял сняг да вали,
дори вятър да вее тихо в полето,
най- синята част, ми дари.
Подари ми най- синьото на морето, ...
  611  16 
Вървим сега по стъпките на зимата
и сякаш студ сковава ни душите.
От цветно, в бяло се мени картината,
а пламъкът в огнището ни топли дните.
Пропуква бъдникът, дарява светлина, ...
  1343  24 
Наваля сняг, прегърна ни в бяло
и е мека, красива, и приказна зима.
До теб е уютно, сърцето е цяло,
носиш топлината на пламък в камина.
Усмивка прокрадва се и сгрява лицето. ...
  850  13 
  1258  17 
  1260  12  30 
Преминала през времето,
пред бездната се спрях.
Опитах въздух да поема,
а вдишах капки леден страх.
Стоях и гледах към безкрая ...
  357 
Идваме на този свят, без нищо.
И пак без нищо си отиваме.
Товарим се и страдаме излишно.
По пътя спъваме се и откриваме,
че сме родени за да се обичаме. ...
  1311 
  1117  11  31 
Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...
  1166  13 
Все още сричам на живота загадките.
Камъни много, понякога се препъвам.
Като вълк без да вия, ближа си раните.
Животът монета е, не знам колко струва.
И диво препуска, нейде из степите, ...
  960  21 
  1353  12 
Бях Скитница сред есента
с чадър от листопад, и сто надежди.
Вървях в пътеки от мъгла
и търсих те за късче синя нежност.
С измръзнали от студ крака ...
  1220  10  15 
Познаваш ли, момчето с добрите очи?
В прегръдките му вечер заспивам.
Може би има своите тайни мечти,
но аз съм денят и нощта му свенлива.
Не умее в любов да се врича, ...
  993  10 
През мъглите навъсено, тази есен ме гледа,
ноемврийският месец на студа се предава.
С натежали главици от дъжд, цъфти хризантема,
за сбогом от вятъра галена тихо помахва.
Още свежа. На сняг и на зима как само ухае, ...
  545  11 
Сега съм есен, тъжна и унила
не със слънце, а с‘ сребро в косите.
Плодовете щедро съм дарила.
Забързано изнизват ми се дните.
А бях мечта, бях пролет. ...
  825  12 
  1424  10  15 
  1568  13  45 
Улових есента,
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото, ...
  433  15 
Засвири ми, мое мило щурче,
песен чудна, топла. За лятото.
Засвири ми, запей, че животът тече,
а в душите, есен нахлу безвъзвратно.
Засвири ми, в своята песен сбери ...
  550  16 
-Видя ли звездичката горе?
Тя маха ти, рожбо, с ръчичка.
-Видях я! Но искам я долу.
Не трябва да бъде самичка.
-Но нейният дом е небето. ...
  850  15 
За кой ли път прекрачвам прага
на родния ми дом, едничък.
Тежка болка гърлото ми стяга,
живее в миналото си самичък.
Ябълката в двора - вече стара, ...
  533  18 
Тишина е…
вън само се чува
как по стъклото дъждовните капки потропват.
Уют е….
и в съня ми изплува ...
  960  11 
Есента ме повлече по своите пъстри пътеки.
Вятър палав, неуморно заигра се с листата,
съблече дърветата, отне им цветните дрехи,
в жълто и охра обагри тревите в полята.
Изпратих ятата. С тъга им помахах за сбогом. ...
  299 
Масата опънах и трапеза наредих,
поканих чувствата си на вечеря.
Дойдоха всички и ги настаних,
бе тайнство, като в Тайната вечеря.
Започна шумно тържество ...
  440  15 
  1106  17 
Дали ще мога да си тръгна
като камбанен звън разкъсал тишината?
В мълчание сега да се превърна,
да докосна на камбаната душата.
Дали ще мога с нея да запея ...
  1352  14 
Още се чува моето лятно щурче.
Нищо, че бавно настъпва есен.
Радва ни вечер с чудно гласче,
нека не свършва топлата песен.
Скоро ще закапят медни листа- ...
  360  13 
Ще дойда с бурята. И няма да е за последно.
Дори дъждът с все сила да вали.
Ще дойда, до тебе тихо ще поседна,
капките студени сърцето ми ще приюти.
Ще дойда. Ще върна лятото и синьото небе, ...
  605  15 
Топъл къшей от меката пита
ухае на зима, на спомени детски,
как мама слънце в косите ми сплита
и с любов денят ми замесва.
Пак облича ме в рокличка чиста ...
  342  18 
Август си отива бос,
на раменете с окъсана ризка,
с мидички в стария джоб,
с мека и топла, лятна усмивка.
Разрошил буен перчем ...
  564  29 
Лятото подгъна босите си крака,
те меко потъват в мокрия пясък,
там където вълните целуват брега,
шум от криле… чайка… и крясък.
Сънено слънцето от морето изплува ...
  377 
Вървиш в пустинята на чувствата,
нозете ти във пясъка потъват.
Прашинка си и част от вечността,
оазиси в миражите изплуват.
Над пясъците тегне мараня, ...
  641  15 
Отвори очи и погледна слънцето. То спусна лъчите си и леко я погали. Усети топлината му и се усмихна. Заигра се с отблясъците, а те като слънчеви пеперуди танцуваха по нея. Беше малка и лека, и някак незнайно защо, много щастлива.
Тогава дочу глъчката и видя още много мъничета. Те играеха и се смеех ...
  794  17 
Уж бях твойта Дулсинея,
но май по пътя нещо се обърка.
Принцеса срещна и по нея,
умът ти лудо взе да хвърка.
И пак за нея в принца се превърна! ...
  360  15 
  1618  12  48 
  837  12 
Предложения
: ??:??