soniakelevedjieva
6 резултата
ЦЕНАТА НА ГРЕХА
Душата му ридаеше тихо. Тревогата от неизвестното го гнетеше. Погледна ръцете си - възлестите му пръсти трепереха. Напукани и почернели от кърска работа, бяха се прегърбили от умора. Болеше го и дланта - един трън се беше забил надълбоко и вече дни береше. Опита се да фокусира очите ...
  1774 
У Л О В Е Н И М И Г О В Е ОТ В Е Ч Н О С Т Т А
Някога, в една от книгите си, изплаках: ”Задушно, страшно, тъжно... Човеци ли сме? Опустошаваме душите си, даваме път на мрака. Омърсени идеали, потъпкани светини, глад и безпаричие... Бездуховен живот - “борбище шумно на страсти и омрази...”. Днес, год ...
  1512 
СЕГА ТОВА Е САМО СПОМЕН
(Закъсняла птица)
Посвещавам на 95 рожден ден на
поетесата Надя Неделина
Тиха тъга нахлу в стаята. И се притули в ъглите. Въздухът остана без глас. Навън притъмня. От небето запрашуляха снежни звезди - залудуваха край прозореца, ту понесени във вихър, ту затрептели политаха н ...
  1925 
В И К Т О Р И Я
(Изповед на една „блудница”)
Дадоха ù красиво име и гордо някак - Виктория. И с това като че ли се изчерпваше всичко хубаво в момичето.
Беше толкова различна от връстниците си, че всички страняха от нея още в училище. Дребничка, късокрака, с редки коси, а очите ù - някак неестествено ...
  2337 
КОЯ СИ ТИ, М Е Р И Л И Н?
Вътрешният телефон зазвъня настойчиво. Дрезгаво ропта, докато отсреща не вдигнаха слушалката, но разговорът по „червената” линия продължи и Волев остана да чака мълчаливо реда си.
- Слушам! В пет точно ще бъда при Вас - прозвуча гласът отривисто и с досада се включи по дире ...
  1746 
СЕЗОНИТЕ НА ЛЮБОВТА
(фрагментарен разказ)
I. ПРОЛЕТ И ЛЯТО: БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Благовещение. И блага вест за две ранени от любови души. Съприкосновение и полет в простора на дните. Надежда. Порив. Възторг.
ПОЛЕТ и ВИСИНА. ...
  1985 
Предложения
: ??:??