Syd_Barrett
8 резултата
Изчакай утрото на смелите.
Изчакай, да превземат болката ми
и никога няма да погледна дъжд.
А дъждът падаше нежно над града,
породен от внезапна нужда, ...
Изчакай, да превземат болката ми
и никога няма да погледна дъжд.
А дъждът падаше нежно над града,
породен от внезапна нужда, ...
947
2
3
Бях там, където не съм.
Разпознал себе си.
Зад всички непознати очи.
С поглед отвъд времето,
отвъд тайната обагряща лъчите... ...
Разпознал себе си.
Зад всички непознати очи.
С поглед отвъд времето,
отвъд тайната обагряща лъчите... ...
684
2
"Индианското небе кърви във огън,над нас...грешните на хълма".
Други две жадни очи поглъщаха пейзажа на тихия всемир, нежно разкриващ се от хълма. Хълм, отдалечен на броени минути път с кола и на светлинни години от еднообразието на лустросаната цивилизация. Колко малко хора подозираха, а още по-мал ...
Други две жадни очи поглъщаха пейзажа на тихия всемир, нежно разкриващ се от хълма. Хълм, отдалечен на броени минути път с кола и на светлинни години от еднообразието на лустросаната цивилизация. Колко малко хора подозираха, а още по-мал ...
1312
4
3
...сякаш,порив от крила безбройни,
с мощен тласък,блъскат строя,
на тълпа човешки сенки,
към лица от плът развратна.
Стряскащ,е невинен грях от дясно. ...
с мощен тласък,блъскат строя,
на тълпа човешки сенки,
към лица от плът развратна.
Стряскащ,е невинен грях от дясно. ...
650
1
По пясък със смърт заразéн...
Безкрайност, събрана във шепи на миг.
С необятната нощ, вместо ден,
към края безпътен на път младолик,
крачат стъпки, те влачат следи. ...
Безкрайност, събрана във шепи на миг.
С необятната нощ, вместо ден,
към края безпътен на път младолик,
крачат стъпки, те влачат следи. ...
977
1
4
... и припомних си аз нощи други.
В тях щастлив,не бях ли тъжен?
Бях добър,но бях и лош.
Не бях ли лош?
Видях те теб, ти гаснеща надеждо! ...
В тях щастлив,не бях ли тъжен?
Бях добър,но бях и лош.
Не бях ли лош?
Видях те теб, ти гаснеща надеждо! ...
624
1
1
Само мъртвите ще видят края на войната.
Платон
Fouer! - прозина се глас, който навяваше спомени. Разводнени спомени,изкривени от дистанцията на времето,като заглъхващо ехо в среднощен сняг. Дежа вю на въображението,грижливо кътано в най-последната врата на съзнанието. Глас! Глас човешки, или по скор ...
Платон
Fouer! - прозина се глас, който навяваше спомени. Разводнени спомени,изкривени от дистанцията на времето,като заглъхващо ехо в среднощен сняг. Дежа вю на въображението,грижливо кътано в най-последната врата на съзнанието. Глас! Глас човешки, или по скор ...
1702
4
8
Погледни цветята,
родени в нюрнбернгската нощ,
надигнати за да ухапят,
когато плачат,
когато нежно плачат. ...
родени в нюрнбернгската нощ,
надигнати за да ухапят,
когато плачат,
когато нежно плачат. ...
835
2
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
