Уенди
211 резултата
Отдавна вече нищо не се случва...
И всяка среща ражда своя край.
Несбъднатото в себе си заключвам.
Септември никога не става май...
Край мен животът бавно вегетира... ...
И всяка среща ражда своя край.
Несбъднатото в себе си заключвам.
Септември никога не става май...
Край мен животът бавно вегетира... ...
926
18
Ти май си се завърнала, нали?
Тогава отлетя... И ме забрави.
Отдавна спря във мене да болиш...
Какво сега със теб, Любов, да правя?
В сърцето ми, като във собствен дом, ...
Тогава отлетя... И ме забрави.
Отдавна спря във мене да болиш...
Какво сега със теб, Любов, да правя?
В сърцето ми, като във собствен дом, ...
1594
1
28
Не искаш повече да вегетираш!
Да бъде всеки ден един и същ.
И с всяка крачка бавно да умираш...
като пустиня, тръпнеща за дъжд.
Омръзна ти да бъдеш все различен. ...
Да бъде всеки ден един и същ.
И с всяка крачка бавно да умираш...
като пустиня, тръпнеща за дъжд.
Омръзна ти да бъдеш все различен. ...
1424
32
"Добър вечер, Тъга! Днес си пак подранила.
Непоканена влизаш и се свличаш на стола.
Сред деня пъстроцветен си загубила сили,
но в нощта триумфираш - ненаситна и гола.
Без дори да дочакаш да затворя вратата, ...
Непоканена влизаш и се свличаш на стола.
Сред деня пъстроцветен си загубила сили,
но в нощта триумфираш - ненаситна и гола.
Без дори да дочакаш да затворя вратата, ...
4974
1
41
Тя е спряла на прага и наднича през входа.
Бе прогонена някога от случайни успехи.
Сто години без мене самотата е бродила
и се връща, измъчена, да подири утеха.
С изкривена усмивка аз вратата отварям. ...
Бе прогонена някога от случайни успехи.
Сто години без мене самотата е бродила
и се връща, измъчена, да подири утеха.
С изкривена усмивка аз вратата отварям. ...
858
19
Във двора обрасъл на старата църква
един просяк идваше всяка неделя.
Отхвърлен. Забравен. Самотен. Одърпан.
Тревата набола му беше постеля.
Протягаше длан към поредния грешник, ...
един просяк идваше всяка неделя.
Отхвърлен. Забравен. Самотен. Одърпан.
Тревата набола му беше постеля.
Протягаше длан към поредния грешник, ...
1156
29
В една подобна тиха снежна утрин
случайно те видях на тротоара...
Неистов сняг пътеките затрупваше.
Ти палеше дежурната цигара.
А аз стоях погубващо наблизо... ...
случайно те видях на тротоара...
Неистов сняг пътеките затрупваше.
Ти палеше дежурната цигара.
А аз стоях погубващо наблизо... ...
1132
21
След толкова години на отсъствие
не вярваш, че съм променена...
Целуваш ме. И сякаш пак съм същата,
готова да ти подари вселена.
Но някъде дълбоко във сърцето ...
не вярваш, че съм променена...
Целуваш ме. И сякаш пак съм същата,
готова да ти подари вселена.
Но някъде дълбоко във сърцето ...
1093
18
Нищо не е както досега...
Ти си друг. И аз съм по-различна.
Няма трепет, радост и тъга.
Просто... уморих се да обичам...
Твърде дълго огън жив горя. ...
Ти си друг. И аз съм по-различна.
Няма трепет, радост и тъга.
Просто... уморих се да обичам...
Твърде дълго огън жив горя. ...
1002
1
25
Не се яви измисленият рицар...
А бялата му кранта остаря.
Джуджетата във джунглата се скриха.
Да ги намери никой не успя.
Минаваха клошари, лешояди... ...
А бялата му кранта остаря.
Джуджетата във джунглата се скриха.
Да ги намери никой не успя.
Минаваха клошари, лешояди... ...
905
24
Стоях срещу теб и те гледах.
Спокоен. ПривЕтлив. Красив.
Във стая със строга наредба.
Един домакин, тъй учтив!
Очите ти - топли и нежни. ...
Спокоен. ПривЕтлив. Красив.
Във стая със строга наредба.
Един домакин, тъй учтив!
Очите ти - топли и нежни. ...
919
20
В теб диша огън! С устни го долавям.
Под пръстите ти блика топлина.
И цялата във тебе се разтварям.
Превръщам се във истинска жена.
А ти си слаб. И силен. Ти си земен... ...
Под пръстите ти блика топлина.
И цялата във тебе се разтварям.
Превръщам се във истинска жена.
А ти си слаб. И силен. Ти си земен... ...
1041
23
Да бъдеш Мъж, и то какъв! -
във този динамичен свят.
Да бъдеш пръв, да бъдеш лъв,
със сила и със власт богат.
Това е то - мечта за вас, ...
във този динамичен свят.
Да бъдеш пръв, да бъдеш лъв,
със сила и със власт богат.
Това е то - мечта за вас, ...
1082
13
Като дете, отритнато от двама,
такава си сега за мен, Любов!
Ненужна. Некрасива. Неголяма.
Досадно бреме. Смешен послеслов.
Илюзия във цялата си същност. ...
такава си сега за мен, Любов!
Ненужна. Некрасива. Неголяма.
Досадно бреме. Смешен послеслов.
Илюзия във цялата си същност. ...
779
1
14
Какво се случи с нежността за двама?
Къде угасна светлата искра?
Нима в живота нищо трайно няма
и преходна е даже любовта?
Нима ръце, преплетени до вчера, ...
Къде угасна светлата искра?
Нима в живота нищо трайно няма
и преходна е даже любовта?
Нима ръце, преплетени до вчера, ...
962
17
Какво да кажа? Ти си непреклонен...
Поел си пътя и не го променяш...
Превръщаш ме незримо в летен спомен
за слънце и море с вълни зелени...
Прекрасен спомен, ала вече минало. ...
Поел си пътя и не го променяш...
Превръщаш ме незримо в летен спомен
за слънце и море с вълни зелени...
Прекрасен спомен, ала вече минало. ...
2265
18
Забравяме какво е да се любим.
Отхвърляме акорда на телата.
Сред джунгла сме. И силите си губим...
А пътят е отцепен. За обратно.
Напред е тъмно. А назад - засади. ...
Отхвърляме акорда на телата.
Сред джунгла сме. И силите си губим...
А пътят е отцепен. За обратно.
Напред е тъмно. А назад - засади. ...
792
14
И този спомен бавно си отива
през бялата безбрежност на снега...
След болката, жестоко-мълчалива,
остава неизплакана тъга.
С поезия взривявам тишината. ...
през бялата безбрежност на снега...
След болката, жестоко-мълчалива,
остава неизплакана тъга.
С поезия взривявам тишината. ...
846
23
Твърдиш отново, че не те обичам...
Усещаш ли, че пак ме нараняваш?
Да, вярно е, на тебе не приличам...
Но Господ ме е сътворил такава.
Навярно също Той ни е изпратил ...
Усещаш ли, че пак ме нараняваш?
Да, вярно е, на тебе не приличам...
Но Господ ме е сътворил такава.
Навярно също Той ни е изпратил ...
1180
2
14
Дъждът не спи. Наострил е иглички
и всеки миг в нощта ще връхлети.
Такава нощ озонова обичам!
Такава нощ! А в нея - аз и ти!
Над нас чадър разперил е дланта си, ...
и всеки миг в нощта ще връхлети.
Такава нощ озонова обичам!
Такава нощ! А в нея - аз и ти!
Над нас чадър разперил е дланта си, ...
1886
19
Не искам да съм борбено момиче!
Омръзна ми напразно да опитвам
на клетката да счупя катинара.
А вътре да навъртвам километри
пред публика със извратена милост ...
Омръзна ми напразно да опитвам
на клетката да счупя катинара.
А вътре да навъртвам километри
пред публика със извратена милост ...
888
26
На приятелите от сайта, които бяха до мен и ме подкрепиха в много труден за мен период - с благодарност!!!
* * *
Стигнах до предела на надеждата...
Там, където свършва карнавалът.
С глътка жажда в недопита нежност, ...
* * *
Стигнах до предела на надеждата...
Там, където свършва карнавалът.
С глътка жажда в недопита нежност, ...
1096
29
Съдбата ми обърка своя ход...
Загубих най-човешките мечти.
Пребродих през добър и лош живот.
Докоснах се до хиляди съдби.
На просяка подадох къшей хляб. ...
Загубих най-човешките мечти.
Пребродих през добър и лош живот.
Докоснах се до хиляди съдби.
На просяка подадох къшей хляб. ...
757
24
Господи!
Прекланям се пред Теб за този дар,
чрез който ми поднесе обичта Си!
На колене пред Твоя свят олтар
с години чаках, молех се безгласно... ...
Прекланям се пред Теб за този дар,
чрез който ми поднесе обичта Си!
На колене пред Твоя свят олтар
с години чаках, молех се безгласно... ...
783
15
Понякога очаквам да те срещна
в градината до розовия храст.
Признавам, че раздялата е грешка,
родена да дълбае тънко в нас.
Без тебе да заспивам отегчена, ...
в градината до розовия храст.
Признавам, че раздялата е грешка,
родена да дълбае тънко в нас.
Без тебе да заспивам отегчена, ...
926
26
Ти ли си белият вятър,
който се спъна в скалата?
Спрял върху суша за кратко,
сили загребваш обратно -
да не останеш на котва ...
който се спъна в скалата?
Спрял върху суша за кратко,
сили загребваш обратно -
да не останеш на котва ...
883
13
Най-труден е мигът, когато
надеждата безпомощно умира...
Когато след опиващото лято
две снежни длани зимата простира.
Когато е скована всяка мисъл ...
надеждата безпомощно умира...
Когато след опиващото лято
две снежни длани зимата простира.
Когато е скована всяка мисъл ...
658
10
Отново приземяване. Отгоре.
От по-високо повече боли.
Така говорят всички мъдри хора.
И мъдро се подсмихват отстрани.
Дори животните веднъж се спъват ...
От по-високо повече боли.
Така говорят всички мъдри хора.
И мъдро се подсмихват отстрани.
Дори животните веднъж се спъват ...
703
19
"Неделята е моят неприкосновен ден. Искам да си почивам сам."
От един разговор
Пак ме питаш: "Навярно си плакала?"
Отговарям объркано: "Не..."
Но се стапям, разтворена в мрака ...
От един разговор
Пак ме питаш: "Навярно си плакала?"
Отговарям объркано: "Не..."
Но се стапям, разтворена в мрака ...
981
1
14
Смутени от неканената лудост
на най-необяснимото привличане,
внезапно изтрезнели, се събуждаме,
несигурни, че още се обичаме.
Телата ни крещят, окаменели. ...
на най-необяснимото привличане,
внезапно изтрезнели, се събуждаме,
несигурни, че още се обичаме.
Телата ни крещят, окаменели. ...
831
15
Какво да ти кажа, Любов? Какво да ти кажа?...
Не зная защо се отрекох от тебе, не знам - докога.
Ти беше светулка в живота ми - толкова важна!
Ти беше и глътката въздух... А виж ме сега?
Сега съм забутана в грижи, тревоги и тичане. ...
Не зная защо се отрекох от тебе, не знам - докога.
Ти беше светулка в живота ми - толкова важна!
Ти беше и глътката въздух... А виж ме сега?
Сега съм забутана в грижи, тревоги и тичане. ...
945
19
Морето свлича синята си риза
и расото си облачно намята.
Сърдита мълния от хълма слиза.
Вълна подгонва яростно вълната.
И става тежко... Въздухът е в клетка. ...
и расото си облачно намята.
Сърдита мълния от хълма слиза.
Вълна подгонва яростно вълната.
И става тежко... Въздухът е в клетка. ...
951
13
Е какво, Капитане, потъна ли?
Сред зловонни води се разлагаш.
В миг се вкопчваш във калното дъно
за последно, фатално залагане:
да се давиш сред облаци мътни ...
Сред зловонни води се разлагаш.
В миг се вкопчваш във калното дъно
за последно, фатално залагане:
да се давиш сред облаци мътни ...
748
14
Самотата от мрака извира.
Уморено притварям клепачи.
Днес покоят дори галопира,
а луната разсърдено плаче.
И не мога дори във съня си ...
Уморено притварям клепачи.
Днес покоят дори галопира,
а луната разсърдено плаче.
И не мога дори във съня си ...
866
21
Ръка подай! Но не една. А двете!
И в силния им обръч приюти ме!
Гърбът ти да прогони с ветровете
страха от приближаващата зима.
Стопи с усмивка болката, родена ...
И в силния им обръч приюти ме!
Гърбът ти да прогони с ветровете
страха от приближаващата зима.
Стопи с усмивка болката, родена ...
1150
25
Примири се със своята същност
на море, край брега приковано.
Все сънуваш, че пак се завръщаш
сред разискрена сребърна пяна.
Край черупките спираш за кратко - ...
на море, край брега приковано.
Все сънуваш, че пак се завръщаш
сред разискрена сребърна пяна.
Край черупките спираш за кратко - ...
741
1
19
Кога дойде? Крилата ми премръзнаха
от неуспешен опит да политна.
Подгонена от ветрове разбързани,
потърсих водопада на очите ти.
И сгуших се във синята им нежност. ...
от неуспешен опит да политна.
Подгонена от ветрове разбързани,
потърсих водопада на очите ти.
И сгуших се във синята им нежност. ...
683
12
Не съм живяла с празни обещания.
Не искам да живея и със спомени.
Че всеки спомен е гнездо от рани,
а обещанието е безплоден корен.
Мечтая да се слея с настоящето. ...
Не искам да живея и със спомени.
Че всеки спомен е гнездо от рани,
а обещанието е безплоден корен.
Мечтая да се слея с настоящето. ...
776
18
Какво безумие от гневни думи
изсипа се над нашите глави!
Неверие се вмъкна помежду ни.
В студена паяжина ни обви.
Засъскаха куршумите словесни. ...
изсипа се над нашите глави!
Неверие се вмъкна помежду ни.
В студена паяжина ни обви.
Засъскаха куршумите словесни. ...
728
19
По тебе подлудя снагата ми.
Научи се неистово да люби.
Да бъде грешна - за разпятие.
И да е праведна - за Чудо.
Очите ти излъчват мълнии. ...
Научи се неистово да люби.
Да бъде грешна - за разпятие.
И да е праведна - за Чудо.
Очите ти излъчват мълнии. ...
883
16
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
