Предизвикателство (Конкурс):

Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема

Ето какво написа победителят от предния кръг Дочка Василева:

"Скъпи приятели,

предлагам следващите 50 дни, за да посветим на кратката проза.

Като ще е гарга - да е рошава. Като ще е предизвикателство нека е такова не само по име.

Мисля, че и тук има какво да се покаже като майсторлък (освен размера). Препоръчително е да има някакъв сюжет, но и импресия става.

 

И така предизвикателството е:        Кратка проза

Обем 1800 знака с интервалите.

Тематика - по ваше усмотрение.

Може да участвате с по две произведения.

Успех на всички, които се решат да участват!"

 

И едно допълнение от модератора:

Гласува се за само за едно произведение от автор! 

Вторият глас, ако има такъв, трябва да е за произведение от друг автор.

Успех!

 

Второ допълнение (на 10.01.2019): Моля, бройте знаците! Една четвърт от предложенията не отговарят на условието за 1800 знака максимум. Всички те ще бъдат декласирани.

Общи условия за Предизвикателствата:
  1. Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
  2. Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
  3. Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
  4. След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
  5. Задаващият темата няма право да участва.
Проза
2 януари 2019 г. в 10:00 ч.
20 февруари 2019 г. в 23:59 ч.
25 февруари 2019 г. в 23:59 ч.
Веднага след одобрение
2
Всички регистрирани
2
Процент гласували
Приключил

Още Предизвикателства »



Класация
54 резултата
44 място (0 ) Метеоритен дъжд
Обичам да гледам към небето.
Най-често нощем, когато е ясно и малките блещукащи слънца се виждат прекрасно с просто око.
Към тях са насочени милиони погледи.
Натам са отправяни хиляди желания, може би и мечти.
Толкова нависоко и надалеч, може би почти към безкрая, се извисяват надеждите ни. ...
  815 
45 място (0 ) Тайната съставка
Ръцете й правеха привичните движения под властта на дългогодишните практика и навик, създавайки мини-вортекс в купата, докато умът й беше на друго място. През погледа й бяха две очи с цвят на лешник, станали неизменна част от ежедневието й през последните седмици. Можеше да се изгуби в топлината им. ...
  906 
Добрият човек ходеше от сергия на сергия из кооперативния пазар, оглеждаше купищата зеленчуци отблизо с уморените си очи, поглеждаше сложените картончета с цените върху тях, цъкаше с език и мърмореше под мустак:
- А бе тия хора със златна вода ли поливат, та толкова скъпо струва всичко?
Продавачите ...
  577 
Беше миналия месец май. Слънцето блестеше ярко и не позволяваше на облаците да го скрият. Аз бях развълнувана и готова за разходка до "Голямата река" Знаейки че зад всеки облак има слънце... Затова взех със себе си доброто настроение, усмивката си и добра компания, която ме кара да се чувствам щастл ...
  778 
Събрали се веднъж заедно трима птицелюбители – Птицевед, Птицелов и Птицеяд.
– Приятели! – пое думата Птицевед. – Всички ние обичаме птиците, макар и мъничко по различен начин… Но това не е толкова важно. В случая важното е, че най-накрая се събрахме заедно. Нека да отдадем дружно дължимата почит на ...
  713 
Не започвам с "Имало едно време" и не завършвам с "и заживели щастливо". Защо ли? Защото съм обикновено момиче, чиито живот се разливаше по претъпканите ѝ книжни етажерки, които обикаляха стаята, в която прекарвах всеки ден от живота си. Имах една дребна философия за живота:Животът е низ от нелепи и ...
  699 
50 място (0 ) Сън
Пак сънувам тази усмивка.
Погледът ѝ втренчен в тъмните ми зеници,
дърпа ме за ръката, иска да дойда с нея.
Отдясно - морето, отляво - колибите.
Оставяме стъпки по пясъка, които бързо изчезват, заличавани от засилилия се морски бриз. Тя тича пред мен, държи ми ръката и от време на време се обръща, с ...
  660 
51 място (0 ) Стефан
Стефан обичаше да казва, че половината му бръчки са от мен. О, не... не съм му била нито жена, нито любовница, а бръчките твърдеше, че съм му ги причинила от смях. Та, Стефан беше техника на касовия ми апарат, нали и затова ни задължаваха. Понякога, кога от жега, кога от скука касовият апарат изпушв ...
  647 
52 място (0 ) Безцветно
Цветните светлини от прозорците, светещи в отровно неоново, само подчертаваха черно-бялата безизходица на избора къде да отиде тази вечер. Да избяга от хората или да отиде при тях. Да избяга от тези, които не го разбират или да отиде при тези, които няма да го разберат. Днес му беше мъчително болезн ...
  762 
53 място (0 ) Видението
Всички знаем – животът е само един, но въпреки това вярваме, че има дори живот след смъртта. Дали това наистина е така, не зная, но помня онзи ден преди няколко години. Бях сам в къщи, полубуден, когато получих видение, тъкмо си бях легнал, спеше ми се, но лампите светеха. Внезапно пред очите си виж ...
  832 
Всеки ден вярвам, че в България ще дойдат по-добри времена, че заедно ще създадем доброто, че заедно ще се борим срещу несгодите, че заедно ще бъдем силни! Надявам се, че винаги ще бъдем задружни и ще пренасяме традициите и обичаите през вековете и се моля за повече любов между хората, защото когато ...
  541 
55 място (0 ) Нещо любимо
Нощ.Гората със своите тайни, своите чудни твари. Мистични, загадъчни.
Звукът на щурците. Блещукащите звездици над нас.
Ръцете му около рамената ми.
Искрите на огъня, плаващи като в океан във въздуха нагоре, гаснещи във времето, изчезващи в безкрая.
Падащите дърва в жарта, превръщащи се в пепел. ...
  729 
56 място (0 ) Лудост е
Изгубил си пътя си.
Била съм там и знам.
Просто съществуваш.
Сиво ежедневие.
Нямаш цел, мечти, смисъл… Безтегловност… ...
  913 
57 място (0 ) Спасителен чадър
Есенен ден. Когато излизах от вкъщи, бях убедена, че слънцето ще се задържи за по-дълго, ала определено грешах. Щом слязох от автобуса, за да се кача на следващия, който спираше близо до работата ми, забелязах, че изведнъж слънцето се затули от тъмни облаци. Като на шега внезапно от небето се изсипа ...
  719 
Предложения
: ??:??