Die weisse Blume - Heinrich Heine |
Бялото цвете - Хайнрих Хайне |
In Vaters Garten heimlich steht Ein Blümchen traurig und bleich; Der Winter zieht fort, der Frühling weht, Bleich Blümchen bleibt immer so bleich. Die bleiche Blume schaut Wie eine kranke Braut.
Zu mir bleich Blümchen leise spricht: Lieb Brüderchen, pflücke mich! Zu Blümchen sprech ich: Das tu ich nicht, Ich pflücke nimmermehr dich; Ich such mit Müh und Not, Die Blume purpurrot.
Bleich Blümchen spricht: Such hin, such her, Bis an deinen kühlen Tod, Du suchst umsonst, findst nimmermehr Die Blume purpurrot; Mich aber pflücken tu, Ich bin so krank wie du.
So lispelt bleich Blümchen, und bittet sehr - Da zag ich, und pflück es schnell. Und plötzlich blutet mein Herz nicht mehr, Mein innres Auge wird hell. In meine wunde Brust Kommt stille Engellust. |
Тайно в бащината ми градина расте цветéнце тъжно, бледо; Пролетта дойде след дълга зима, а то остана си такова - клето... Бледолико е и никой не отрича, на годеница болна то прилича.
Тихо цветето на мен говори: Братко, мили, откъсни ме, моля! Отврънах му: Не мога да го сторя. Не ще те взема аз без воля. Диря с мъка непремено цвете пурпурночервено!
Каза бедното: И тук, ... и там, ще търсиш чак до твойта смърт студена, но никога не ще намериш, знам, цвете пурпурночервено; Стори така... и мене откъсни, болея, както болен си и ти!
Шепти цветéнцето безчет молби... Смутен откъснах го аз неусетно, внезапно сърцето ми спря да кърви и нещо, вътре в мен, просветна... Гръдта ми болна и нерада - обзе я тиха ангелска наслада. |
© Арина Всички права запазени