Самота
Сърцето ти с дъждовете изтича
и в тъгата очите ти са прекрасни.
На безсънието лекокрилата птица...
На самотата ложето страстно...
Обхванала болката с длани,
живееш на края на планетата...
Ненавреме самота ще остане...
Моногамността е пая на поетите...
Тишината намяташ на рамо...
Само сърцето тупти често-често...
Ти вече си паметник само... ...