juliet007
154 резултата
Той буди се със първите лъчи,
във стаята се шири тишината,
прозореца отваря, може би,
през него ще избяга самотата.
Кафето си изпива. Наведнъж. ...
  371 
Тук чайките се гонят със безкрая,
и устремно със вятъра се сливат,
небето като кърпа синьо-бяла,
над шарените сгради се разстила.
Тук улици със каменни премени, ...
  1276 
Понякога те искам, а мълча
и думите събудени приспивам,
облечена в очите ти вървя
към спомени, където те намирам.
Докосвам те за кратко, после пак ...
  1060 
Ще дойда да разкъсам в теб нощта,
със всичките й демони и сенки,
обслебили душата ти, съня,
и мислите за мене неизбежни.
Ръцете ми навярно ще кървят, ...
  995 
Във стаята привикнало сама,
се лута безпосочно тишината,
прииждащи минути се множат
и раждат часове безмълвен крясък.
На масата белее се листа, ...
  994 
Някъде - сред пътища и хора,
някой приближаващ тротоар,
ще ни срещне. Може би защото
всеки сам отдавна е вървял.
Някак си тогава, неусетно, ...
  1133 
Има слънце. И много небе.
Спрели птици в очите на парка,
хвърчила, скрили смях на дете
във душите си пъстри и млади.
Има мирис на кестен и дъжд, ...
  1063 
Тук се връщам, когато е топло,
във очите на спрялата пролет,
стари къщи обличат се в птици,
керемидено прашни и боси.
Под асмите белеят дворове, ...
  1021 
И някога, когато се стопят
очите на луната заслепени
от допира на някой бързащ лъч,
минаващ през пътуващото време,
небето ще разкъса свойта плът, ...
  918 
Снегът навън напомня на молитва,
прошепната от устни на свещеник,
площадите са тихи, много тихи,
мълчат ненужно даже ветровете.
Небето е студено. Като камък. ...
  1164 
Когато затворя очите си,
небето смирено заспива
и облачно тихи годините,
стрелките на времето спират.
Тогава познатите улици, ...
  999 
Той стоеше самотен на пясъка
и се вслушваше в късния вятър,
той крадеше нощта във душата си
и превръщаше в пепел луната.
Той отдавна не помнеше изгрева, ...
  835 
Аз усещам небето и вятъра,
и памучните облаци бели,
а очите ми, пълни със залези,
не заспиват, макар уморени.
Аз говоря с морето, със чайките, ...
  1360  15 
Не искам рози, нито чудеса,
(звездите за небето са родени),
във зимата не търся пролетта,
светът след всеки дъжд не се променя.
Дъгата не затваряй в моя дом, ...
  918 
В този град, в който сипят се люляци,
по косите на пътища спрели,
всеки дъх е начало жадувано,
всеки миг се превръща във време.
Тук събуждат се хора и улици, ...
  925  15 
И не е защото вали,
и не е защото заспиват
дъждовните улици тихи.
Тук времето спира следите си.
И не е защото мъглите ...
  959  15 
Тишината заспа във очите ти,
сякаш късно изплакана болка,
се завърна във живите спомени,
не дописали някоя обич.
Тежки капки от дъжд по лицето ти, ...
  882  10 
------------------------------------------------------------------------------------
Изгубиха се късните звезди,
сред облаци от вечност побелели,
невидимите пръсти на мъгли
се впиха във града. И той изстена. ...
  1135  21 
Аз ще те докосна. Като в сън.
Хиляди пространства ще се сблъскат,
див пожар ще пламне, ще е звън,
всеки миг от времето откъснат.
После тишината ще блести, ...
  1302  18 
Не е дъжд, и цветята са митове,
преразказани в цветни истории,
чезнещ път, смътна сянка на минало,
тихи стъпки, неидващи хора.
Нещо чака... Дали ще се случи? ...
  802 
Загърни ме със плащ от безсъници,
потопили се в късната вечер,
скитащ вятър, неонови улици,
искам в себе си аз да усетя.
Всеки полъх, ухаещ на люляци, ...
  934  11 
Заваля ли? Дъждът се обърка,
да се спре по прозорците търсещо,
моят дом е от празност задъхан,
всичко тука е пусто до пръскване.
А стените са черни изгнаници, ...
  885  15 
Смълчаното небе е огледало,
на спомени, изникнали внезапно,
разкъсва вятър чувства остарели,
(боли, когато с ноктите си дращи).
Лицето ми е младо, много младо, ...
  1032  15 
Загубих есента си неусетно,
житата си оставих да линеят,
забравих да говоря със листата,
под стъпките ми тихи приютени.
Отучих се да чувствам дъждовете, ...
  830 
Не умряха цветята със утрото,
просто късно след тях се събуди,
появи се денят - някак смръщено,
свойте зеници нейде изгубил.
В езерата отглеждам змиите си, ...
  931 
Тичам през пустинни небеса,
стъпките ми парят като огън,
леко намирисва на мъгла,
пръснала се тук да ме затвори.
Тичам, а зад мен горят цветя, ...
  843 
Не ме съди за туй, че съм родена
от бурите на лудите сезони,
слънцата си изгубих. Счупих време.
Изсипах се. Угаснаха огньове.
Избрах си зима, после я облякох, ...
  763 
И аз ще ти се случа. Непременно.
От капка тиха нежност ще изплувам,
в очите ти дълбоки ще се гмурна,
където после дълго ще се губя.
Ще нося пролет, много ранна пролет, ...
  2006  14 
Затворено. И бяга самотата,
към спирката със надпис "свобода",
последен влак. Вагонът е прашасал.
Мираж е всяка идваща тълпа.
Угасват светофари. Уморени. ...
  912  13 
И ето го дъжда, той скита по земята,
бездомен като скитник непожален,
изгубил небеса, намерил свободата,
нечакана, нетърсена, фатална.
Той иска да е огън, да пали ветрове, ...
  812  12 
Ти помниш ли онези планини,
които се оглеждаха в небето
и вятъра, разказващ за съдби,
превърнали следите си във вечност?
Ти помниш ли, че пихме от дъжда, ...
  934  18 
Посока изток. Пътят е прашасал.
Заспал е светофарът. На червено.
Денят е странно дълъг и нечакан,
оттук минават само ветровете.
Посока запад. Губи се небето ...
  923 
Днес слънцето заляза неочаквано,
а утрото дори не се събуди,
умряха птици. Клоните окапаха.
Часовници погребваха минути.
Днес беше тихо, нищо, че крещеше, ...
  752 
Във църквите е тихо. И заричащо.
Изчезват дни, минути, разстояния,
а въздухът напомня за... обричане,
пътувало във времето. И спряло.
Във църквите е светло. И пречистено. ...
  839  14 
Аз не вярвам във сивата вечер,
неприлично съблякла звездите си
и не галя сърдития вятър,
разпилял непокорно луните ми.
Аз не чувам измамните писъци, ...
  901  16 
Не ме видя, а аз ти се показах -
светулка тиха, идваща към тебе,
душата си опарих, за да може,
от огъня на времето да взема.
Не ме позна, когато ме погледна, ...
  999  12 
Изгуби ме, а исках да ме пазиш
от бурите, в душата ми нахлули,
от зимата, до болка побеляла,
от хората, ранили ме със думи.
Отрече ме, а в мене се кълнеше, ...
  995  10 
А аз поисках просто да те видя,
защото не достигнах върховете си
и слънцето не можех да усетя,
а ти го носиш още. Във сърцето си.
А аз поисках просто да ме видиш, ...
  853 
Разбра ли, че погребах си зениците в очите ти?
Дори не ги оплаках.
Опари ли те мойта кръв изстрадала,
прокле ли я?
Косите си отрязах, а растяха ...
  786 
Прашаса опустелият ми храм,
стените се напукаха забравени,
кандилото със мирис на тамян
погребваше надежди за запалване.
От свещниците лъхаше тъга, ...
  834  13 
Предложения
: ??:??