juliet007
154 резултата
Той буди се със първите лъчи,
във стаята се шири тишината,
прозореца отваря, може би,
през него ще избяга самотата.
Кафето си изпива. Наведнъж. ...
във стаята се шири тишината,
прозореца отваря, може би,
през него ще избяга самотата.
Кафето си изпива. Наведнъж. ...
353
1
3
Тук чайките се гонят със безкрая,
и устремно със вятъра се сливат,
небето като кърпа синьо-бяла,
над шарените сгради се разстила.
Тук улици със каменни премени, ...
и устремно със вятъра се сливат,
небето като кърпа синьо-бяла,
над шарените сгради се разстила.
Тук улици със каменни премени, ...
1262
3
3
Понякога те искам, а мълча
и думите събудени приспивам,
облечена в очите ти вървя
към спомени, където те намирам.
Докосвам те за кратко, после пак ...
и думите събудени приспивам,
облечена в очите ти вървя
към спомени, където те намирам.
Докосвам те за кратко, после пак ...
1051
1
6
Ще дойда да разкъсам в теб нощта,
със всичките й демони и сенки,
обслебили душата ти, съня,
и мислите за мене неизбежни.
Ръцете ми навярно ще кървят, ...
със всичките й демони и сенки,
обслебили душата ти, съня,
и мислите за мене неизбежни.
Ръцете ми навярно ще кървят, ...
979
2
3
Във стаята привикнало сама,
се лута безпосочно тишината,
прииждащи минути се множат
и раждат часове безмълвен крясък.
На масата белее се листа, ...
се лута безпосочно тишината,
прииждащи минути се множат
и раждат часове безмълвен крясък.
На масата белее се листа, ...
985
6
Някъде - сред пътища и хора,
някой приближаващ тротоар,
ще ни срещне. Може би защото
всеки сам отдавна е вървял.
Някак си тогава, неусетно, ...
някой приближаващ тротоар,
ще ни срещне. Може би защото
всеки сам отдавна е вървял.
Някак си тогава, неусетно, ...
1119
2
7
Има слънце. И много небе.
Спрели птици в очите на парка,
хвърчила, скрили смях на дете
във душите си пъстри и млади.
Има мирис на кестен и дъжд, ...
Спрели птици в очите на парка,
хвърчила, скрили смях на дете
във душите си пъстри и млади.
Има мирис на кестен и дъжд, ...
1051
6
Тук се връщам, когато е топло,
във очите на спрялата пролет,
стари къщи обличат се в птици,
керемидено прашни и боси.
Под асмите белеят дворове, ...
във очите на спрялата пролет,
стари къщи обличат се в птици,
керемидено прашни и боси.
Под асмите белеят дворове, ...
1015
2
И някога, когато се стопят
очите на луната заслепени
от допира на някой бързащ лъч,
минаващ през пътуващото време,
небето ще разкъса свойта плът, ...
очите на луната заслепени
от допира на някой бързащ лъч,
минаващ през пътуващото време,
небето ще разкъса свойта плът, ...
911
5
Снегът навън напомня на молитва,
прошепната от устни на свещеник,
площадите са тихи, много тихи,
мълчат ненужно даже ветровете.
Небето е студено. Като камък. ...
прошепната от устни на свещеник,
площадите са тихи, много тихи,
мълчат ненужно даже ветровете.
Небето е студено. Като камък. ...
1157
6
Когато затворя очите си,
небето смирено заспива
и облачно тихи годините,
стрелките на времето спират.
Тогава познатите улици, ...
небето смирено заспива
и облачно тихи годините,
стрелките на времето спират.
Тогава познатите улици, ...
994
1
Той стоеше самотен на пясъка
и се вслушваше в късния вятър,
той крадеше нощта във душата си
и превръщаше в пепел луната.
Той отдавна не помнеше изгрева, ...
и се вслушваше в късния вятър,
той крадеше нощта във душата си
и превръщаше в пепел луната.
Той отдавна не помнеше изгрева, ...
826
5
Аз усещам небето и вятъра,
и памучните облаци бели,
а очите ми, пълни със залези,
не заспиват, макар уморени.
Аз говоря с морето, със чайките, ...
и памучните облаци бели,
а очите ми, пълни със залези,
не заспиват, макар уморени.
Аз говоря с морето, със чайките, ...
1350
15
Не искам рози, нито чудеса,
(звездите за небето са родени),
във зимата не търся пролетта,
светът след всеки дъжд не се променя.
Дъгата не затваряй в моя дом, ...
(звездите за небето са родени),
във зимата не търся пролетта,
светът след всеки дъжд не се променя.
Дъгата не затваряй в моя дом, ...
910
4
В този град, в който сипят се люляци,
по косите на пътища спрели,
всеки дъх е начало жадувано,
всеки миг се превръща във време.
Тук събуждат се хора и улици, ...
по косите на пътища спрели,
всеки дъх е начало жадувано,
всеки миг се превръща във време.
Тук събуждат се хора и улици, ...
918
1
15
И не е защото вали,
и не е защото заспиват
дъждовните улици тихи.
Тук времето спира следите си.
И не е защото мъглите ...
и не е защото заспиват
дъждовните улици тихи.
Тук времето спира следите си.
И не е защото мъглите ...
950
15
Тишината заспа във очите ти,
сякаш късно изплакана болка,
се завърна във живите спомени,
не дописали някоя обич.
Тежки капки от дъжд по лицето ти, ...
сякаш късно изплакана болка,
се завърна във живите спомени,
не дописали някоя обич.
Тежки капки от дъжд по лицето ти, ...
875
10
------------------------------------------------------------------------------------
Изгубиха се късните звезди,
сред облаци от вечност побелели,
невидимите пръсти на мъгли
се впиха във града. И той изстена. ...
Изгубиха се късните звезди,
сред облаци от вечност побелели,
невидимите пръсти на мъгли
се впиха във града. И той изстена. ...
1128
21
Аз ще те докосна. Като в сън.
Хиляди пространства ще се сблъскат,
див пожар ще пламне, ще е звън,
всеки миг от времето откъснат.
После тишината ще блести, ...
Хиляди пространства ще се сблъскат,
див пожар ще пламне, ще е звън,
всеки миг от времето откъснат.
После тишината ще блести, ...
1285
18
Не е дъжд, и цветята са митове,
преразказани в цветни истории,
чезнещ път, смътна сянка на минало,
тихи стъпки, неидващи хора.
Нещо чака... Дали ще се случи? ...
преразказани в цветни истории,
чезнещ път, смътна сянка на минало,
тихи стъпки, неидващи хора.
Нещо чака... Дали ще се случи? ...
790
6
Загърни ме със плащ от безсъници,
потопили се в късната вечер,
скитащ вятър, неонови улици,
искам в себе си аз да усетя.
Всеки полъх, ухаещ на люляци, ...
потопили се в късната вечер,
скитащ вятър, неонови улици,
искам в себе си аз да усетя.
Всеки полъх, ухаещ на люляци, ...
927
11
Заваля ли? Дъждът се обърка,
да се спре по прозорците търсещо,
моят дом е от празност задъхан,
всичко тука е пусто до пръскване.
А стените са черни изгнаници, ...
да се спре по прозорците търсещо,
моят дом е от празност задъхан,
всичко тука е пусто до пръскване.
А стените са черни изгнаници, ...
878
15
Смълчаното небе е огледало,
на спомени, изникнали внезапно,
разкъсва вятър чувства остарели,
(боли, когато с ноктите си дращи).
Лицето ми е младо, много младо, ...
на спомени, изникнали внезапно,
разкъсва вятър чувства остарели,
(боли, когато с ноктите си дращи).
Лицето ми е младо, много младо, ...
1024
15
Загубих есента си неусетно,
житата си оставих да линеят,
забравих да говоря със листата,
под стъпките ми тихи приютени.
Отучих се да чувствам дъждовете, ...
житата си оставих да линеят,
забравих да говоря със листата,
под стъпките ми тихи приютени.
Отучих се да чувствам дъждовете, ...
817
1
9
Не умряха цветята със утрото,
просто късно след тях се събуди,
появи се денят - някак смръщено,
свойте зеници нейде изгубил.
В езерата отглеждам змиите си, ...
просто късно след тях се събуди,
появи се денят - някак смръщено,
свойте зеници нейде изгубил.
В езерата отглеждам змиите си, ...
926
8
Тичам през пустинни небеса,
стъпките ми парят като огън,
леко намирисва на мъгла,
пръснала се тук да ме затвори.
Тичам, а зад мен горят цветя, ...
стъпките ми парят като огън,
леко намирисва на мъгла,
пръснала се тук да ме затвори.
Тичам, а зад мен горят цветя, ...
832
7
Не ме съди за туй, че съм родена
от бурите на лудите сезони,
слънцата си изгубих. Счупих време.
Изсипах се. Угаснаха огньове.
Избрах си зима, после я облякох, ...
от бурите на лудите сезони,
слънцата си изгубих. Счупих време.
Изсипах се. Угаснаха огньове.
Избрах си зима, после я облякох, ...
752
9
И аз ще ти се случа. Непременно.
От капка тиха нежност ще изплувам,
в очите ти дълбоки ще се гмурна,
където после дълго ще се губя.
Ще нося пролет, много ранна пролет, ...
От капка тиха нежност ще изплувам,
в очите ти дълбоки ще се гмурна,
където после дълго ще се губя.
Ще нося пролет, много ранна пролет, ...
1993
14
Затворено. И бяга самотата,
към спирката със надпис "свобода",
последен влак. Вагонът е прашасал.
Мираж е всяка идваща тълпа.
Угасват светофари. Уморени. ...
към спирката със надпис "свобода",
последен влак. Вагонът е прашасал.
Мираж е всяка идваща тълпа.
Угасват светофари. Уморени. ...
900
13
И ето го дъжда, той скита по земята,
бездомен като скитник непожален,
изгубил небеса, намерил свободата,
нечакана, нетърсена, фатална.
Той иска да е огън, да пали ветрове, ...
бездомен като скитник непожален,
изгубил небеса, намерил свободата,
нечакана, нетърсена, фатална.
Той иска да е огън, да пали ветрове, ...
804
12
Ти помниш ли онези планини,
които се оглеждаха в небето
и вятъра, разказващ за съдби,
превърнали следите си във вечност?
Ти помниш ли, че пихме от дъжда, ...
които се оглеждаха в небето
и вятъра, разказващ за съдби,
превърнали следите си във вечност?
Ти помниш ли, че пихме от дъжда, ...
925
18
Посока изток. Пътят е прашасал.
Заспал е светофарът. На червено.
Денят е странно дълъг и нечакан,
оттук минават само ветровете.
Посока запад. Губи се небето ...
Заспал е светофарът. На червено.
Денят е странно дълъг и нечакан,
оттук минават само ветровете.
Посока запад. Губи се небето ...
919
9
Днес слънцето заляза неочаквано,
а утрото дори не се събуди,
умряха птици. Клоните окапаха.
Часовници погребваха минути.
Днес беше тихо, нищо, че крещеше, ...
а утрото дори не се събуди,
умряха птици. Клоните окапаха.
Часовници погребваха минути.
Днес беше тихо, нищо, че крещеше, ...
745
9
Във църквите е тихо. И заричащо.
Изчезват дни, минути, разстояния,
а въздухът напомня за... обричане,
пътувало във времето. И спряло.
Във църквите е светло. И пречистено. ...
Изчезват дни, минути, разстояния,
а въздухът напомня за... обричане,
пътувало във времето. И спряло.
Във църквите е светло. И пречистено. ...
834
14
Аз не вярвам във сивата вечер,
неприлично съблякла звездите си
и не галя сърдития вятър,
разпилял непокорно луните ми.
Аз не чувам измамните писъци, ...
неприлично съблякла звездите си
и не галя сърдития вятър,
разпилял непокорно луните ми.
Аз не чувам измамните писъци, ...
892
16
Не ме видя, а аз ти се показах -
светулка тиха, идваща към тебе,
душата си опарих, за да може,
от огъня на времето да взема.
Не ме позна, когато ме погледна, ...
светулка тиха, идваща към тебе,
душата си опарих, за да може,
от огъня на времето да взема.
Не ме позна, когато ме погледна, ...
991
12
Изгуби ме, а исках да ме пазиш
от бурите, в душата ми нахлули,
от зимата, до болка побеляла,
от хората, ранили ме със думи.
Отрече ме, а в мене се кълнеше, ...
от бурите, в душата ми нахлули,
от зимата, до болка побеляла,
от хората, ранили ме със думи.
Отрече ме, а в мене се кълнеше, ...
992
10
А аз поисках просто да те видя,
защото не достигнах върховете си
и слънцето не можех да усетя,
а ти го носиш още. Във сърцето си.
А аз поисках просто да ме видиш, ...
защото не достигнах върховете си
и слънцето не можех да усетя,
а ти го носиш още. Във сърцето си.
А аз поисках просто да ме видиш, ...
842
6
Разбра ли, че погребах си зениците в очите ти?
Дори не ги оплаках.
Опари ли те мойта кръв изстрадала,
прокле ли я?
Косите си отрязах, а растяха ...
Дори не ги оплаках.
Опари ли те мойта кръв изстрадала,
прокле ли я?
Косите си отрязах, а растяха ...
779
2
Прашаса опустелият ми храм,
стените се напукаха забравени,
кандилото със мирис на тамян
погребваше надежди за запалване.
От свещниците лъхаше тъга, ...
стените се напукаха забравени,
кандилото със мирис на тамян
погребваше надежди за запалване.
От свещниците лъхаше тъга, ...
826
13
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
