30.03.2012 г., 12:28 ч.
45
6 мин за четене
Един ден се събуждаш и осъзнаваш, че си на четиридесет и пет години. Отиваш на работа в магазина, както всеки ден. Вчера си ударил жена си така, че днес държи дясното си око полусвито и не вижда ясно.
И ето, седиш между четирите стени заедно със стоката и си мислиш как си стигнал до тук. Ударил си я за първи път преди три години. Било е, защото те е карала да ревнуваш. Или поне това ù каза. Но дълбоко в себе си знаеш, че това няма нищо общо. И продължаваш да мислиш къде точно е счупеното в теб? Какво се е повредило.
В килера ти още седят десетките прашасали скици и схеми на всевъзможни приумици, които е имал един студент преди двайсет години. Сещаш се за тях веднъж на два месеца, вадиш ги и ги показваш на който би те слушал. И обясняваш колко остроумно било това и как би улеснило живота, и как някой ден ще го патентоваш. И после пак го връщаш под леглото за още два месеца.
Обичаш жена си. Въпреки че и тя е колкото теб, изглежда добре. И ти не си зле за възрастта си. Счупеното не се виж ...
И ето, седиш между четирите стени заедно със стоката и си мислиш как си стигнал до тук. Ударил си я за първи път преди три години. Било е, защото те е карала да ревнуваш. Или поне това ù каза. Но дълбоко в себе си знаеш, че това няма нищо общо. И продължаваш да мислиш къде точно е счупеното в теб? Какво се е повредило.
В килера ти още седят десетките прашасали скици и схеми на всевъзможни приумици, които е имал един студент преди двайсет години. Сещаш се за тях веднъж на два месеца, вадиш ги и ги показваш на който би те слушал. И обясняваш колко остроумно било това и как би улеснило живота, и как някой ден ще го патентоваш. И после пак го връщаш под леглото за още два месеца.
Обичаш жена си. Въпреки че и тя е колкото теб, изглежда добре. И ти не си зле за възрастта си. Счупеното не се виж ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Азз аззз Всички права запазени
Предложения
-
-
Питаш ме, защо съм тук? Какво да ти кажа, брат? Бурканът ме докара тук. Или по-точно животът ми в не...
-
- Хайде Викторе… давай…скачаме едновременно…и до другия бряг… да видим кой е по – бърз… ехаааааааааа...
-
Стоеше в детския магазин и прехвърляше дрешките на закачалката. Една рокличка в розово ѝ хвана окото...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
