Вечерта беше най - красивата и прохладна септемврийска вечер. Лек ветрец поклащаше кипрото перденце на прозореца. Тя припряно ходеше от стая в стая, все едно имаше цял замък, а не само стая и кухня. Всяко местенце, всяко ъгълче подреждаше с мисъл за него... Мечтаеха за голяма къща, в която да посрещат децата си –неговите и нейните. Беше на 50 и се страхуваше от неизвестното, той се страхуваше, че тя няма да постави ново начало...
...Беше изминала само седмица от деня , в който изпрати във вайбър едно по-различно съобщение " Имам нов адрес и нова лична карта".И зачака...В едната ръка държеше п-тата цигара за деня, а в другата телефона. Сърцето й трепна, когато видя сигнала, че съобщението е прочетено. Дали да набере номера, който години наред ту изтриваше, ту отново вкарваше в указателя. И двете действия бяха напразни- цифрите са бяха татуирали в мозъка й, в сърцето й... Телефонния звън ускори още повече ударите на сърцето й.
" Да, истина е...Изнесох се преди месец...Ще дойдеш ли?"...
. ...