Предизвикателство (Конкурс):

Ново начало

Привет, майстори на словото! Наточете перата, забърсвайте праха от клавиатурата, защото е време за новото предизвикателство. То ни е зададено от brinne. Ето какво ни казва тя:

"Темата я свързвам донякъде с настъпващата скоро пролет, но не това е акцентът на темата, а по-скоро идеята за това, че винаги за човек има начин да започне "на чисто" и да намери нов път в живота си. Но всеки може да я интерпретира, както му харесва и според своите идеи по нея. Нека по темата да се включват разкази с дължина до 2020 думи, по брояча на MS Word. Броят на думите асоциирам с настоящата календарна година. Пожелавам вдъхновено перо на всички участници в предизвикателството!"

Успех на всички участници!

Бел. модератора. Надявам се да участват само завършени разкази, без обещания за продължения, линкове към предишни или последващи произведения. Всякакви опити за печелене на гласове извън творбата няма да бъдат толерирани.

Общи условия за Предизвикателствата:
  1. Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
  2. Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
  3. Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
  4. След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
  5. Задаващият темата няма право да участва.
Проза
28 февруари 2020 г. в 10:55 ч.
20 април 2020 г. в 23:59 ч.
25 април 2020 г. в 23:59 ч.
Веднага след одобрение
2
Всички регистрирани
1
Процент гласували
Приключил

Още Предизвикателства »



Класация
19 резултата
1 място (15  25.5%) Короната и пръстена
Крачех по нажежените тротоари на юлска Варна, зомбиран от жегата и високата влажност. Ризата лепнеше по гърба ми и на първата сянка поспрях да поема дъх. Ветрецът ме поохлади и пред очите ми просветна, точно за да видя странна гледка: Насреща ми се движеше мъж, облечен крайно неадекватно за горещия ...
  3874  65 
2 място (13  22.1%) Великден
Наближава Великден - възкресението. Символът на възраждането на природата. Очакваната пролет. Новото начало. Краят на зимата. Светлина, синьо небе, птици.
Мразя поповете. Може би заради черните дрехи. Може би заради това, че сестра ми изяде един шамар от един поп. Как звучи само? Шамар от поп.
Като ...
  1518  34 
4 място (6  16.3%) Светещото кълбо
Посветено
Мъжът бавно отвори очи и се опита да се върне от света на сънищата. Замъгленото му съзнание бавно го върна от обширното поле, където тичаше към грубата реалност. Лежеше в болничното си легло. През изминалите десет дни го беше напускал, само за да го закарат до операционната за поредната оп ...
  2202  11 
5 място (3  14.3%) Обрати
Изпъшках тежко докато се надигах от стола. Затворих си очите когато минах край огледалото – не исках да виждам отражението си. И без това тоя ден беше крив колкото си искаш – вече бях убедена, че някаква свирепа, неведома сила ме е преместила в някакъв паралелен свят на злото. Със своите все още нен ...
  1209 
6 място (5  13.9%) Новият път
Мартин Браун бавно се отправи към столовата. Чуваха се гласове, подрънкване на посуда и по носа го удари миризмата на пържен лук и месо. Беше гладен, но не очакваше яденето да е вкусно. Тук, в пандиза никога нямаше хубава храна. Както в болничен лазарет е - набързо приготвена храна, гадна и еднообра ...
  1305  15 
Снежен март, неприятен. Студът пронизва костите, а злобният вятър бръсне лицето и навява ледени снежинки в очите. Тялото ми трудно понася тези зимни условия на прага на дългоочакваната пролет. А тя се мотае незнайно къде и удължава агонията ми. Някак се уморих да ми е студено, да навличам дебели дре ...
  1222 
Беше симпатичен, млад и интелигентен. Движеше се сред прекрасни жени, но вечер почти винаги си лягаше сам, а когато имаше изключение, то никога късметът му не го свързваше с някоя от апетитните красавици, негови колежки.
Не, че всички бяха заети. Дори напротив - повечето от тях открито показваха, че ...
  1293  15 
11 място (3  8.4%) Дъждовен ден
Навън валеше проливен майски дъжд, пътищата бяха мокри и хлъзгави, нямаше почти никой, който да кара по магистралата, освен една малка синя кола от която се чуваше смях и музика. В колата се намираше семейството на Саманта, току-що навършила 18 години с ясно заявени представи за бъдещето си. Предста ...
  1254 
Георги се прибра скапан от работа. Беше направил лек гаф, за което шефът му го смъмри. Това се отрази на младия мъж и остатъкът от деня му беше крив. Но лошото настроение не го остави и вкъщи. Изкъпа се, хапна набързо и се опъна пред телевизора, сменяйки 3 - 4 канала.
- Само простотии по тази телеви ...
  1362  10 
14 място (1  3.3%) Трудно е да бъдеш Рай
Раждането му беше изключително дълъг и болезнен процес (грубо казано, с времетраенето на периода, необходим за обстойния прочит на един вестник). А когато дойде моментът, в който то напусна родното си гнездо, странни мисли навяха страх и носталгия в него.
"А сега накъде? Какво ли ме очаква? Та аз ни ...
  995 
15 място (1  3.0%) Хепи енд
Майката на един мой приятел работеше в едно служебно заведение. Обслужваше разни хора като обстановката в барчето бе нервна, но в никакъв случай не можеше да повлияе колкото си мислеше лелчето на нервната и система. Важно бе да спомене, че майката на моя приятел или лелчето се мислеше за един от най ...
  1679 
16 място (0 ) И сега накъде?
2020/ March03
И сега накъде?
Случвало се е на всеки. Вървиш през гората, стигаш до място с кръстосани пътеки и веднага изниква въпросът: Сега накъде? Чешаш се там, където не те сърби, гледаш посоките на срещналите се пътеки и накрая избираш една от тях, но тръгваш по другата. Е, поне с мен е така. И ...
  1008 
18 място (0 ) ***
Вечерта беше най - красивата и прохладна септемврийска вечер. Лек ветрец поклащаше кипрото перденце на прозореца. Тя припряно ходеше от стая в стая, все едно имаше цял замък, а не само стая и кухня. Всяко местенце, всяко ъгълче подреждаше с мисъл за него... Мечтаеха за голяма къща, в която да посрещ ...
  935 
Нощта отново спусна своите завеси и нежно луната заблестя.
Хиляди звезди на нощното небе сякаш танцуваха валс сред пространството - по музика на среднощните щурци.
 Небето се превърна в сцена, светлините на звездите в прожектори и колко е красиво само, гледката е прекрасна, разиграва се спектакъл чи ...
  1091 
20 място (0 ) Късно вечерта
Отново вали, не е спирало да вали вече трети ден. Ето ме и мен, по средата на улицата, без чадър, мокър до кости, тъкмо загубил работата си. Работа, която работех вече от тринадесет години. Ето ме, вървя по мократа улица и оставям капките да се стичат по вече ненужния ми костюм. Какво се случи ли? П ...
  1064 
21 място (0 ) Люба
Люба притежаваше закачлив и заразителен смях, който караше мъжете да се обръщат, а жените да я гледат злобно и да я одумват. Имаше нещо предизвикателно в него, съчетано с наивност и искреност, което разбунваше пуританските духове. Смехът ù внезапно отекваше в болницата, където работеше като медицинс ...
  1287 
Поредния самотен ден. Ани стои до прозореца загледана в мрачното утро. Затваря очи и се пита за пореден път „Защо? Как стигнах до тук?” , пожела да си прости и си припомни историята, която промени живота и.
Дните и преминаваха спокойно. С бившия и съпруг ги запозна тяхна обща приятелка ,тъй като и д ...
  1142  20 
Наум Наумов беше маниак. Маниак на тема паралелни светове. Прекарваше почти цялото си време, когато не подреждаше документи в малката си канцеларийка в общината на провинциален град и не спеше, в размишления какъв би бил животът му, ако в определени случаи в миналото беше предприел действия, или обр ...
  1003 
24 място (0 ) Убежище
Не можеше да си намери място. Въртеше се като лъв в клетка – отчаян, сам и изпълнен с болка. Не можеше да гледа повече детето си такова – болно и обречено, с тъмни хлътни очи. Не можеше повече да слуша влудяващото пиукане на системата, докато гледа как пламъчето на живота бавно гасне. Бързо излезе о ...
  934 
Предложения
: ??:??