Коцкар Коце – Графа боледуваше втора седмица вече. Оставаха му още два дена до изтичане на карантината. 14 дена, толкова му бяха казали - да не излиза от жилището си и да не се среща с никого. Славе Невестаро му звънкаше от време на време да го чуе. Славето си беше добре - пийваше си редовно биричка, водчица... водчица с биричка. Графът само преглъщаше от възбуда, щом го чуеше сладко да му разказва за поразиите си. И Коцето пийваше само че чайчета - от липа, от дюла, от мащерка... подбелче. Хранеше се малко – по две, три филийки хлебец на ден сланинка с лучец понякога със сиренце, понакога с „шашкавал“. Ха, ха, ха „шашкавал“! - прабаба му Зорка наричаше някога така кашкавала.
И какво? Нали беше много страшен тоя вирус? Лекарства никакви не му изписаха. Бръкнаха му като на животно в носа и гърлото и айде-е-е честито вирус. Че това доктори ли бяха? Вярно е предложиха му легло и обгрижване в една софийска болница. Добре де! Ама извинявай откъде по 90-се лева на ден.
По телевизиите много х ...