И – всичко си дойде на мястото. Мъррсик и Уай забавляваха семейството със своите лудории. Даже ги преименуваха в ДИК и ДИН, което ще рече – 'Досадник Истински Касматков' и 'Досадник Изкуствен Неинтелигентен'. През деня Мъррсик се излежаваше върху килимчето си, а Уай стоеше прав близо до кошчето за боклук. Оказа се, че през тунела зад саксията се минаваше към малка стаичка, по стените й бяха монтирани всякакви котешки дивотии, където Мърр_ можеше да се катери и да си изразходва енергията. Уай също си хареса едно ъгълче и там му беше ‚работилницата‘ .
Уай не успя да намери ‚златната среда‘ за своята ‚не_досадност‘ въпреки всичките си усилия … и … на третия ден…
Беше време за сутрешна закуска. Мъррсик беше ясен, насочи се към своята паничка пълна с котешки бисквитки, целият му свят се сви до мощното му ‚Мърр…‘ и зъбките му заработиха неуморно. Уай стоеше безучастен до момента, когато трябваше да се сервира масата …
- Сега ще ви сервирам масата – заяви той, след което от кухненския бокс тр ...