Късният следобед беше приятен за пътуване, от радиото в колата тихо се носеше „Пролет” на Вивалди, а аз се чувствах щастлив, че се прибирам у дома.
Бяхме женени почти от десет години, а тя все така ми липсваше, дори когато се разделяхме за кратко. Този път беше за седмица и нямах търпение да се прибера и да я прегърна.
На влизане в града отдалеч видях нашето бистро – любимо място за нас и съучениците ни, а и по-късно, след като завършихме, пак обичахме да сядаме там. Отдавна не бях идвал насам, имах някакви бегли спомени, че преди време в този район започнаха масови строежи и всичко беше променено, но за мое учудване, заведението си стоеше сякаш непокътнато от времето.
Точно минавах с колата покрай него, когато нещо привлече вниманието ми, и страхотна тежест се стовари върху ми. Тир да беше ме блъснал, едва ли щях да почувствам такъв удар. И такава болка.
Те седяха на най-крайната маса вляво, същата, която ù беше любима, защото беше до малката цветна градина в края на терасата. Бяха ед ...