30.10.2011 г., 15:22 ч.

Ако призраците плачат 

  Проза » Разкази
843 0 2
7 мин за четене
Първото нещо, което изпита, когато отвори очи и се огледа, беше негодувание. Опита се да анализира състоянието си съобразно заобикалящата го крайно потискаща гледка, но изводът, до който стигна, бе толкова абсурден, че заряза тая работа. Вместо това се отдаде на справедлив гняв.
Що за болница беше това, за бога? За толкова пари можеше да наеме луксозен апартамент в скъп хотел, а тези тук са го заврели в някакво ледено мазе, завит само с един тънък чаршаф, при това дори не в самостоятелна стая. Не му трябваше да се оглежда дълго, за да го осени мрачното подозрение, че промъкващите се нелепи и потискащо абсурдни мисли, в крайна сметка, се оказваха чиста истина.
Намираше се в морга. В съседство лежаха трупове. И самият той беше не по-малко мъртъв от тях.
Това така го шокира, че застина неподвижно като човек, събуден внезапно през нощта, който се опитва да успокои ума си, но не е способен да измисли какво точно да прави с него. Бавно осъзна, че вероятно причината за хаоса в мислите му е шо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Предложения
: ??:??