За секунда той се изправи. Не знаеше защо го прави, не знаеше какво цели, не знаеше къде се намира. Огледа се първо наляво, после надясно, отново наляво, отново надясно. Всичко беше толкова объркано, толкова тъмно, толкова безлично. Наоколо имаше само празнота, а ангелът не бе свикнал с нея. Всъщност за него това бе чувство непознато. Тъмнината бе непозната, страхът и студенината, всичко заобикалящо го бе толкова различно, толкова плашещо, толкова отдалечено. Ангелът за първи път прозря какво значи страх, какво значи болка и самота, какво значи да си човек. Спомените, онези спомени разкъсваха на хиляди и милиони малки парченца сърцето му, без да има и капчица надежда за спасение. Всичко бе ясно. Ангелът вече не бе ангел, а просто човек. Там горе всичко бе толкова прекрасно, толкова бяло и красиво, чисто и невинно, а тук, на земята всичко е осеяно с тъмнина и болка, с мръсотия и грехове. Ангелът не можеше да си представи, че трябва да прекара десетки години тук, заради едно чувство. Чув ...