БАНКЕРЪТ И ТЕРА
На момичето, което го почувства
1.
За малко да закъснее. Шофьорът му така и не се научи да кара по-бързо. Беше професионален шофьор, обясняваше, че длъжността му не позволява развиването на високи скорости, защото те унижават пътника. Логиката му заслужаваше размисъл, но не му бе до това.
В Цюрих го чакаха.
Донесоха му задължителната чаша шампанско в началото на полета. Отказа.
- Кафе, моля.
Самолетът потегли малко рязко, засили и се отлепи от земята. София бе замъглена, от мъглата или от тежкия въздух. Беше началото на ноември. Ръмеше.
Стюардесата донесе кафето, с подноса като че ли бе още по-стройна, наведе се към него и тъкмо да каже нещо, видя, че е затворил очи, а главата му е клюмнала. Спеше. Черно кожено куфарче стоеше до него, в лявата си ръка държаше таблет. „Как внезапно е заспал... Бил е уморен, затова поиска кафе. След малко ще мина да го видя, може да се е събудил и да поиска нещо друго.” Загледа се в часовника му.
На летището го чакаше дълъг шестместен буи ...