И тая неделя тя се ядоса. Отново и отново не я пощяха за булка. Да, ергени в селото бол, ама си търсеха само моми за временна употреба. И после зарязваха бившата девица…
Хитри момци, ей. Завъртаха се около момата, използваха, използваха, използваха – и изчезваха, когато видеха, че вече не се котира. Отиваха или подир друга местна хубавица, или се предлагаха на задбаирска някоя, или се мъчеха да добарат мома от пътя, що се виеше покрай селото…
А момата си беше права да се ядосва. Три пъти вече я сгодяваха, гордо се фръцкаше из насред село в бяла рокля… Все заобикаляше черквата, все разчиташе, че вечно ще е така на показ за сгледа и завист, пък момците кандидати намаляваха и един ден… С две думи – пак се въртеше на мегдана, но в бивша бяла рокля…
Тейко й изкрейзи. Де седне, де стане – все кълнеше момците. И най-вече хубавите момичета, що отнемаха първенството на щерка му. Е, не всички де – туркинчето не смееше да споменава, щото те с неговата бивша хубавица бяха приятелки, пък и тейко й ...