БЕЗОПАСНА ИГЛА
Бе отдавна, тъй отдавна, че си спомням само това...
С К. се запознахме на един езиков курс. Тя пишеше прилежно в тетрадката си, безупречно изправила гръб, облечена в бяло поло и пола шотландско каре. През междучасието успях да забележа, че полата е закопчана с голяма безопасна игла. К. бе проследила погледа ми и трябваше да кажа нещо. „Дали ще падне, ако махнеш иглата?" Веднага се засрамих от глупавата си реплика, но тя се усмихваше. За първи път. Лицето ú не бе направено за усмивка - тя се появяваше за миг и бързаше да избяга на по-сигурно място. „Искаш ли да пробваме?" Огледах се притеснено. В следващия миг тя държеше иглата пред очите ми с дългите си палец и показалец. Полата си стоеше на мястото. Но когато К. кръстоса крака, откри тънкото и, силно бедро. Продължаваше да ме гледа в очите. Много сериозно - без следа от флирт или кокетство. Тя винаги гледаше така.
Повъртях иглата в ръце. Беше тежка, лъскава и се затваряше безупречно. Може би позлатена. Върнах и я и тя я ...