БЕЗПЛОДНА ИСТОРИЯ
І. СЕСИЛ
1.
Вергил Андонов като юноша беше хубаво, стройно момче, с черна мека коса и гръцки профил. Зад падащата му на момичешки бретон коса обаче се криеше силен, макар и малко мрачен ум, който удивляваше и плашеше учителите му в гимназията.
Вергил тогава не знаеше, че любовта опложда не само сърцето, но и ума, и че дори за хората, които бяха лишени по рождение даже от най-малката чувствителност, любовта е необходима, за да не изсъхне дървото им на живота.
Вергил беше отличникът на гимназията, неговият ум беше справедливо заслужил възхищението и почитта на околните, той приемаше с гордост техните овации и имаше самочувствието на рано успял човек.
Вергил нямаше на кого да се опре, освен на себе си. Семейството, в което живееше, не блестеше с род или богатство, нито с положение или култура. Късно родено дете на скромни трудови хора, както бе прието да се казва по онова време, Вергил бе израсъл без глезотии, излишни приказки и ненужни чувства. Женското присъствие у тях ...