21.01.2022 г., 18:00 ч.

Болната вещица 

  Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца
1299 6 24
4 мин за четене

Минавали дни, после месеци, а накрая и години. Никой не влизал в Черната гора. Нямало самоуверени принцове, разглезени принцеси или заблудени дракони. Нямало кого да прокълне, наругае или омагьоса. Животът бил пълна скука! Такива черни мисли налегнали баба Яга, по-черни и от самата й душа. Невероятно, но вещицата изпаднала в депресия. Самотата се опитвала да я подлуди. Ето нейният розов храст цъфтял напразно, а листенцата му капели тъжни заради неоценената им красота.

 

- Това е безобразие! Къде са всички?! Да не би светът да е загинал без да имам принос? – сумтяла вещицата. Накрая решила да действа.

 

В тъмна доба, когато луната показала жълтото си око баба Яга яхнала метлата. Решила да посети най-близкото кралство. Щяла да направи собствено разследване.

Царството било потънало в мрак и гробно мълчание. Нямало хора по улиците, весели викове, смях , наздравици и музика. Кръчмите били затворени с тежки катинари. Докато вещицата се разхождала по улиците заръмяло. Студеният вятър, тишината и безмълвните къщи засилили съмненията й, че има някакъв проблем. От една пресечка внезапно се появил бездомник. Миришел на нещо мръсно и прокиснало. Вещицата се зарадвала. Решила да поговори с него. Дрипльото се разкашлял, разкихал и накрая повърнал отгоре й. Явно бил болен.

 

   - Ти не си мой проблем. – промърморила вещицата и побързала да го подмине.

Ролята на добрата фея не била за нея.

Поотръскала изцапаното си наметало, яхнала метлата и се върнала в Черната гора. Впечатленията за тази нощ й стигали. Трябвало да помисли.

 

 Някой блъскал упорито по прозореца на къщата й. После го отворил и до слухът й стигнал познат до болка глас:

 

- Могъща господарке, доведох известен лечител при вас. По-късно ще ми благодарите. – заграчил гарванът.

 

– Аз не съм болна. – промърморила сърдито вещицата, но никой не я чул. Това бил шепотът на нейното его. Задушавала се. Чувствала как я облива пот и потънала в безкрайна мъгла.

 

– Спаси я, спаси я – заграчил гарванът над главата й.

 

Тя така не разбрала на кой говори, но не я интересувало особено.

Изминали седмици. Едно ранно утро баба Яга отворила очи. Чувствала се изморена, като че ли се е върнала от отвъдното. До леглото й стоял дядо Яго. Въпреки големият му нос тя видяла загрижените му жълти очи. Явно старата любов ръжда не хваща. Романтичните им взаимоотношения от миналото били живи.

 

- Спаси ти живота... той ти спаси живота. – изграчило щастливо глупавото пиле и развалило мигът между тях. После изпърхало над главите им и излетяло навън. Трябвало да разнесе радостната вест из гората, че вещицата ще оздравее.

 

- Не разбирам. – прошепнала баба Яга.

 

- Беше много болна. Хванала си някакъв човешки вирус. Целият свят е пламнал от него. Има много жертви. И аз го преболедувах...

 

- Ти си се грижил за мен?

 

- Да, за стара приятелка бих направил всичко. - усмихнал се дядо Яго. По бледото му лице се изписала добродушна усмивка.

 

Вещицата притихнала. Била забравила какво е някой да се грижи за нея. После заспала успокоена от думите му, че най-страшното е минало и скоро ще оздравее. Че повече няма да боледува, защото има антитела. Вещиците били силни и безсмъртни.

 

Изминали месеци. Баба Яга седяла пред къщата си с кокоши крака. Идвала пролетта. По поляната жълтеели нарциси и жълтурчета. Великденчето било нацъфтяло, а птичките нежно чуруликали. Усещал се пулсът на възраждащият се живот. Вещицата била тъжна, сляпа за всичко около нея.

 

- Господарке, как сте? Какво ви има? – завъртял се около нея гарванът –вестоносец. Бил се отбил, за да я осведоми за клюките в гората, но май и от тук щяла да изскочи клюка.

 

- Болна съм. – изсумтяла вещицата.

 

- Невъзможно е. Дядо Яго ми каза, че повече няма да боледувате. Какво ви боли?

 

- Боли ме сърцето, душата, нямам апетит, не мога да спя, мъчно ми е...

 

- Да не би да мислите за вашият лечител? Той се върна в своята гора при любимата си нимфа.

 

Баба Яга замълчала, но го изгледала толкова злобно, че за малко да му подпали перата.

Разбрал какъв е проблема, гарванът литнал по-далеч от нея. Когато бил на безопасно разстояние заграчил:

 

- Господарке, вие сте влюбена. Вашата болест се нарича нещастна любов.

 

Вещицата скочила ядосана и се опитала да го хване, но напразно. Щяла да му оскубе всичките пера. Глупавото пиле се издигнало високо в небето и закрещяло с пълно гърло:

 

- Чуйте всички най-прясната клюкааааа ..баба Яга е влюбена...нещастно влюбена..

 

И грачейки се изгубило в гората.

 

Вещицата отново седнала, но в очите й горял пламък. В каква каша се била забъркала! Направила грешка, но... Гарванът бил глупав и никой не го слушал. Ами че тя е най-силната и горда вещица. А дядо Яго е грозник! Някой ще повярва ли? Никой и никога. Никога!

 

 

 

 

© Катя Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Миночка. Много мило.
  • С такава наслада прочетох, Катя, прекрасно написана приказка, жива и здрава да си!
  • Да бъдем реалисти. Тя ситурно живее някъде там... Шегувам се.😉
    Благодаря ти, Димитър!
  • Приказка, но тук са вплетени съвременни представи и идеи. Хареса ми много!
  • Благодаря ти, Таня! 🌷
    И аз си мисля същото за теб.
  • Хубаво пишеш!!!
  • Благодаря ти, Мария!🙂 И аз се чувствам малка като ги пиша.
  • Какво доживяхме: и баба Яга да се влюби!!! Но така ще е, щом любов дебне от всякъде!😍
    Много ми харесват приказките ти! С тях се чувствам непораснало дете, Кате! Благодаря ти!😘
  • Благодаря ти, Георги.🙂
    Изненада ме.
  • Много ми хареса!
  • Ами те имат динамична, страстна връзка от срещи и раздели. Обаче не се бият.😅
  • Пуууу, язък!!! Пък аз толкоз са надявах накрая да са земат двамцата ...
  • Аха, вещицата да стане бизнесменка. Не бях се сетила, но пък бизнесмени всякакви. 🙂 Поздрави, Ина!
  • Щом нещастната любов е болест, тихо, да не чуят, че току измислили някоя магическа отвара дето не помага за нещастно влюбени, но поне бизнесът и на другите баби Яги ще потръгне
  • Здравейте, Стойчо и Пепи! Благодаря ви, че се отбихте.🙂
    Единственият лек за болката в сърцето е времето. И за тази любовна болест няма ваксина.
  • Вирусът минава и заминава, болката остава
  • След всичко споделено:любовта е непоправима изкусителка!
  • Благодаря ти, Силве!
    И между нас казано това си е самата истина.😊
  • Чудничко! Кой би повярвал?!
    Хареса ми много!
  • Благодаря ви Блу, Надежда, Пешо и Миг! Много се радвам, че ви е харесала. И аз я възприемам като хумористична.
    Блу, наистина нещастната любов е голяма напаст.😉
    Наде, баба Яга умее да развеселява. Винаги се хиля на любовните й терзания. 😊
    Пешо, то в гората са същите терзания като в наше село. 🤗
    Миг, никога не казвай на жена, че в нея май се крие баба Яга. Това е взривоопасно.😂
  • Тю бряя, поне да й беше дал бучка захар,.. да ама тя била влюбена
    Гледай ти какви работи ставали в гората...
  • "Никой , и нищо не може да попречи на една жена да се влюби в най големия мухльо!" гласи една народна мъдрост ..следователно Баба Яга е .. жена! И от там си мисля да не би във всяка жена да се крие по една Баба Яга! Ахаа светна ми как, какво , защо ....! Ох смея се на логиката си ! Благодаря Катя за дозата свежа мъдрост!
  • Катеее, Кате... Разроши ми се метлата от смях, а котката се скри под леглото. Нещастно влюбена вещица, това звучи като ледена пързалка в ада.
  • Нещастната любов по- опасна и от ковид. Развесели ме, Кате.
Предложения
: ??:??