Целувай ме дълго
„ Аз те обичам не заради това, което си ти
а заради това, което съм аз, когато съм с теб“
Габриел Гарсия Маркес
Педро отвори очи и се огледа. Лусия я нямаше. Сигурно беше излязла вън. Стана бавно, облече бялата риза подарък от нея. Широка, памучна, с бродерии от страни. С малки кокалени копчета и шити илици. Подари му я на сватбата – миналата седмица. Тогава той се чувстваше най-щастливия човек в цяло Ел Бухео. На края на сватбения танц тя прошепна в ухото му: „Целуни ме дълго, искам всички да видят“. Никога нямаше да забрави този първи танц. Никога нямаше да забрави усмивката ѝ, бялото цвете в черните ѝ коси, грижливо сресани и стелещи се по заоблените ѝ рамене. Черните ѝ блестящи от щастие очи. Прекрасните устни, които казаха заветното „да“, обвързващо ги за цял живот. Сърцето ѝ преливащо от любов. Всичко сякаш беше вчера.
Облече се в черни панталони, запаса червения си пояс, бавно нахлузи сандалите и спокойно излезе навън. Беше ранна утрин. Лекия вятър идващ от Гибралтар носеше солен мирис на море. Спомни си как прегърна Лусия за пръв път. Как ѝ подари огърлица от ситни цветни мъниста, която беше изработил за нея. После ѝ разкри чувствата си. Беше толкова смутен. Гледаше я в очите и виждаше как след всяка негова дума те стават все по блестящи, а усмивката все по-сияеща.
Останала без майка още дете, Лусия бе отгледана от своя баща. Всички знаеха историята на стария Бернард .Той прибра от улицата едно бездомно сираче, момиче останало без родители. Казваше се Есмералда. Отгледа я и се ожени за нея, когато тя навърши осемнадесет. Нямаше друга жена толкова привързана към съпруга си. Роди му най-красивата дъщеря. Година по-късно, тежка болест я отне от живота му. Бернард не можа да я прежали. Никога не се ожени повторно. Цялата си любов насочи към малкото си момиченце което кръсти Лусия.
Педро си спомни как отиде, за да я поиска за жена. Спомни си сълзите в очите на стария баща, който знаеше, че дава дъщеря си на трудолюбив и грижовен мъж с голямо сърце и нищо нямаше да ѝ липсва.
Спомни си как прегърна стареца и му каза: “Бернард, аз не идвам да взема дъщеря ти. Зная какво значи тя за теб. Идвам за да ме приемеш за свой син. Ще живееш с нас.“
Педро отвори малката порта, захваната за две дървени греди от които започваше оградата преплетена със зелени кактуси и цъфтящ олеандър и бавно тръгна по прашната улица. Всичко му изглеждаше толкова различно, сякаш се движеше на сън. Срещна възрастна жена. Попита я, не е ли виждала Лусия. Жената го изгледа странно и посочи към гробището. Разбира се. Отишла е да почисти гроба на майка си. Дали се е обадила на баща си или е отишла сама? Най-добре е да провери. Селското гробище беше оградено с ниска ограда, обрасла с пълзящи цветя, свежи, току що отворили пъстрите си цветчета към слънцето. Утринната роса блестеше по тях като скъпоценни камъни а лекият им аромат се издигаше плахо във въздуха. Натисна резето, дървената порта изскърца и отвори входа към старото гробище. Млади тревички покриваха краищата на пясъчната пътека. Гробовете бяха изградени от бял камък, с оформени градинки от свежи цвета. Всичко това му навяваше мисли за някакво отминало време. За спокойствие и тишина. Във въздуха се носеше аромат на окапали смокини, който сякаш идваше да му припомни нещо, нещо, което е потънало далече в миналото и което отдавна е забравил.
Видя градинаря. Сложил сомбрерото на главата си за да се предпази от разпалващото се слънце, почистваше спокойно бурените в края на алеята.
- Хола, амиго! Виждал ли си моята красавица Лусия тази сутрин?
Градинарят го погледна, изправи се, свали шапка, извади бавно бяла ленена кърпа, попи капките пот по челото си и каза:
- Хола, Педро! Ела! Ще те заведа при нея.
Поведе го по пътеките. Спря до един каменен гроб. Посочи плочата и каза.
- Няма я вече твоята гълъбица, приятелю. Почина млада. Преди тридесет години. Лусия беше най-красивата жена в Ел Бухео. Роди ти три деца, които ти отгледа сам. Имаш и внуци. Но не си спомняш. Преди година те намерих паднал тук, на това място. Когато след няколко дни дойде на себе си, вече никого не познаваше.
Педро го изгледа учудено и извика.
- Какви ги говориш, луди човече! Ето я! Погледни! Идва по пътеката моята красавица.
Педро разтвори ръце.
- Лусия! Търсих те!
Младата жена се хвърли в прегръдките му. Педро галеше тъмните и коси.
- Лусия, любов моя !
- Ти ме позна! Знаех, че ще те намеря тук, дядо. Аз съм Лусия, твоята внучка. Позна ме! Дядо, толкова се изплашихме с мама Есмералда, като видяхме, че те няма! Ела! Ще те заведа в къщи.
Педро застина неподвижно. В него избухваше стихия, която бавно превземаше душата и спираше дъхът му. Сякаш невидимите пръсти на съдбата се бяха впили в гърлото му и стискаха, стискаха. Сълзите го давеха. Спомените постепенно се завръщаха и подреждаха, като малките цветни мъниста на огърлицата, която подари и с която изпрати любимата жена.
Лусия прегърна стареца, избърса сълзите му, целуна го нежно по бузата и двамата бавно тръгнаха по пътеката на гробището, изпратени от тъжната въздишка на градинаря.
© Марко Всички права запазени
Свързани произведения
горещо целувани устни,
и тези притворени, мили очи.
Сред морските плажове пусти.
Сред тихия шепот на вятъра ...
Коментари
-
Четох и плаках! Благодаря ти за силната емоция, Марко! Майстор на словото си ти!
-
Прекрасно произведение!
Впечатлена съм! -
Имаш чувствително и добро сърце, Роси.
За това те е развълнувал краткия ми разказ.
Благодаря ти ! -
Страхотен разказ!Настръхнах докато го четох!
-
Благодаря, Валентин !
-
Благодаря, Т.Т !
Светле, като се огледам, само и единствено, джобовете ми са пълни с "големи мечти". -
Заслужава първо място! Браво!!!
-
"Колко добър писател може да бъде един обикновен програмист ?" Колкото са големи мечтите му!!! Не спирай да мечтаеш!!! Колко добър жив класик може да е един счетоводител или касиер Те толкова те!!!!!!!!!!!!
-
Светле, учителко любима. Ти си си просто един " жив класик". Няма значение кой го е казал. Благодаря, че ме сравняваш с теб, но мисля, че доста ме надценяваш. Няма да мога да покрия очакванията ти.
Колко добър писател може да бъде един обикновен програмист ? -
Правилно си се почувствал, нали Грег ме нарича "жив класик". Така че, ти надмина учителя си!!! Аплодисменти за теб, Марко!!! Аплодирам те изправена на крака...с чаша вода...водка в ръка!!!
-
Светле, почувствах се, както да ме похвали учителката пред целия клас.
Благодаря ти от сърце за добрите думи и вдъхновението, което ми даде, за да напиша този разказ.
За добротата - добър съм само по душа. Ти си ме знаеш.
За чашката - ще почерпя с мексикански коняк Дон Педро.
Наздраве, приятелко ! -
Ох, Марко...Липсва ми точно това време, когато се заразявахме един от друг!!! Тогава се пишеха уникални неща, както ти направи сега с твоята...Дълга целувка... Besame Mucho. По-добър си от мен, признавам си без бой на чашка...любимата ми водка. Аз черпя + салата Оливие, руска де Поздравления, не съм се съмнявала във теб!!! Ще викнем и Грег, за да отпразнуваме подобаващо първото ти място, заслужено е, момче!!!!!!!!!!!
-
Благодаря, Роза !
Благодаря, Скитница !
Желая Ви весели празници и много щастие през новата година ! -
Красив, романтичен разказ, за Нея, за Любовта! Докосва! И да си призная, разплака ме
Мога само да те поздравя, за прекрасната творба!
Желая ти, светли празници и творчески успехи! -
Без думи...
-
Благодаря, Деница !
-
Голям талант имаш да разказваш
-
Благодаря, Албена !
-
Браво! Заслужена победа!
-
Благодаря, Таня !
-
Чудесен разказ!
-
Благодаря, Нели ! Радвам се, че се отби при мен.
Приятелите не се забравят !
Поздрави, Петре ! Благодаря, за градивната критика. -
Много силен разказ. Не съм влизала в сайта отдавна, а ето че попаднах на нещо много добро. Благодаря ти, Марко!
-
Много добре започва този разказ. Липсва ми драма, обаче в него. Историята ми седи някак незавършена, или - недобре завършена. Не говоря за липса на край въобще, в последния параграф е заченат края. Поздрави!
-
Може би и защото покрай леля Сийка разбрах наистина как чувствата им са непокътнати от времето, а ти си го предал великолепно!
-
Съгласен съм с теб Пепи. Понякога животът много жесток, към такива хора, които сме свикнали да наричаме "откачени". Те живеят между миналото и настоящето и най-лошото е , че имат чувства, изпитват емоции както нас. Живеят като изгубени във времето. Бащата на жена ми беше така. Мислеше, че сестра ѝ ( която прилича много на майка си) е жена му.В първия момент изглежда смешно, но вярвай ми, убийствено трогателно е. От там ми дойде идеята. Радвам се, че хареса разказа.
Грег, благодаря още веднъж и ... Наздраве ! -
Нещо лично: имам реално подобна ситуация, Понякога леля Сийка говори чрез мен с починалата ѝ преди години дъщеря, и за мене в началото беше доста стресиращо как може с такава "стихия" да бушуват чувствата при такива хора, как времето е спряло в най-дълбокото - душата им, и любовта е жива и непокътната!
И силен, и истински разтърсващ, и отлично разказан!
Още веднъж - честито! -
Честито Марко! Заслужено първо място. Поздравления.
-
Честито, Марко! Очакваме темата за следващото предизвикателство.
-
Благодаря, Силвия !
Благодаря, Лиа ! Честито второ място !
За новата тема, предполагам ще се свържат с мен за да я обявя. -
Е, те това си е! С това "целуване дълго". Една широка усмивка и чакаме интересна нова тема за предизвикателство. Моите искрени поздравления, Марко! Давай все така!
-
Поздравления Марко! Заслужено!
-
Благодаря, Валентина !
Благодаря, Ели !
Желая ти много положителни емоции и на теб, Пухче.
Наздраве ! -
Честито и от мен! Наистина заслужена награда!
-
Страхотен разказ, заслужено, браво!
-
Благодаря, Георги !
Пухче, ти си от отбора и днес ние сме шампиони ! Наздраве ! -
Силно.
Попаднах тук чрез коментарите и си помислих, че ще прочета поредната прехвалена боза, но сгреших!
А когато сгреша, имам навика да не го крия!
Написано с обикновени думи, но точно те Много често донасят необикновени чувства и емоции!
Аплодирам от сърце!
Поздравявам те! -
Галя, Джерина, благодаря и наздраве !
-
Честито, Марко! Страхотно е, че именно този разказ - стихия спечели конкурса "Стихии"! С пожелание за нови творчески стихии!
-
Честито, Марко! Много се радвам за тебе! И недей да скромничиш, победата си е само твоя, а ние гласувахме, защото разказът ти наистина ни грабна.
-
Сенд, Пепи
благодарение и на вашите гласове отборът на " Целувай ме дълго " спечели.
Да се поздравим с общата победа. Наздраве ! -
В произведението ти има много красиво послание - любовта съществува, преражда се и затова е вечна. Наградата ти е, заслужените аплодисменти на публиката. Поздравления и от мен!
-
Късно е, чадо!
Запетайки и сгрешените думи може да пипнеш, но градинаря не пипай! Прекрасен е разказът!
Честито! -
Благодаря Ви, приятели ! Благодарение на вашите гласове произведението ми спечели, следователно заслугата е изцяло ваша... и малко моя и мога да кажа, че ние спечелихме !
Поздравявам Ви !
Стефане, благодаря за критиката, брат ! Разбира се, че може да се напише и по-добре.
За правописа използвам програма - редактор. Двадесет години живея в Канада. Не научих английския а започнах да бъркам и българския. Трагедия някаква .
Не ме съди много строго. -
Честито! Хубав е разказът. Като недостатъци мога да посоча, че има доста пропуснати запетайки и някои думи не са написани слято, както би трябвало. Думите на градинаря седят малко като кръпка, някак неестествено звучат. Може би трябва да се заменят с авторова реч – въпрос на преценка.
-
Честито! Наистина прекрасен разказ, с чувства и емоции!
-
Честито първо място, Марко!
-
Марко, толкова се радвам за това, че спечели конкурса!! И знам, че те чакат още първи места! Аплодисментите са за теб!
-
Честито първо място, Марко!
-
Благодаря, Ина ! Благодаря, че уважи творбата ми с гласът си.
-
О, тук имаме първо място! Честото, Марко! Пожелавам ти вдъхновение и сърце за нови стойностни творби!
-
Благодаря, Грег !
Дон Педро го изпи жена ми. Надява се, че по този начин ще ме накара да я заведа пак на почивка в Мексико, за да си купя отново. Ако знаеш какви хубави мексиканки има, така ми се иска да си загуби паспорта в последния момент, а аз с тъга и нежелание, да се прежаля и ида сам.
Наздраве ! -
Честито ти първо място Марко! Напълно заслужено. Сега вече може да удариш един коняк Дон Педро. Наздраве!😀😀😀
-
Благодаря, Доче !
-
Красива романтична огърлица си нанизал. Успех и от мен!
-
Благодаря, Джерина !
Благодаря, Оcean ! -
Прекрасен разказ! А това е любимият ми цитат! Поздрав!
-
Открих те, Марко И гласувах - наистина по съвест, защото разказът ти ме заплени.
-
Благодаря, Латинке-Златинке !
-
Успех и от мен, Марко!
-
Благодаря, Мария !
-
Разказът ти е много завладяващ, чете се на един дъх и не ми се искаше да свършва, Марко! Гласувах с удоволствие!
Творческата ти палитра става все по-интересна! -
Благодаря, Доче ! Радвам се на твоята оценка.
-
Много харесах, заплени ме ! Глас и от мен, Марко!
-
Даниела, благодаря за коментара ! Радвам се, че разказът те е докоснал.
Благодаря, Роси ! Приятелите не се забравят ! -
Поздравления за вълнуващия разказ, Марко! Успех!
-
Много ми хареса, Марко. Когато има неочакван обрат в един разказ винаги докосва и вълнува. Умееш да рисуваш живи картини. Браво. Успех.
-
Благодаря,че гласува за мен, Лидия !
-
Любовта- вечният стремеж на две души! Специфичното, и бих казала отличителното във всички твои разкази е, че имат подчертан идеен завършек- епилог.
" Сълзите го давеха. Спомените постепенно се завръщаха и подреждаха, като цветни мъниста от огърлица..."
Разказът ти е въздействащ, защото има доста описателни моменти- словеснообразни картини.
"Облече се в черни панталони, запаса червения си пояс, бавно нахлузи сандалите и спокойно излезе навън. Беше ранна утрин. Лекият вятър, идващ от Гибралтар, носеше солен мирис на море..."
Добавям в любими! -
Благодаря, Цвети ! Радвам се , че ти хареса !
-
Много силен разказ!Любов, тъга.....Много ми хареса, Марко!
-
Ценя гласът ти, Надя ! Благодаря !
-
Любовта е най-красивата стихия! Гласувах с удоволствие!
-
Благодаря, Руми ! Радвам се, че хареса " Латино " разказа ми .
-
Не знам как точно да опиша това което усетих! Първо ме грабна образността, описанията, сякаш се докоснах до всичко, дори видях цветовете на олеандъра, усетих аромата на окапалите смокини! Невероятна история, описана майсторски! Аплодисменти!
-
Благодаря, Ели !
-
Направо в сърцето ме улучи твоят разказ! Желая ти успех! Прекрасен е!
-
Благодаря, Ивон !
Благодаря, Светлана ! -
Давам глас! Пишеш увлекателно и леко. Случайност или интуиция - допадна ми!
-
Прочетох с удоволствие! Поздравления за хубавия разказ!
-
Благодаря, Силвия !
-
Изпих на екс. Благодаря. Глас и успех!
-
Благодаря,Кери !
-
Глас и от мен. Благодаря за удоволствието да прочета нещо толкова романтично-тъжно!
-
Благодаря, Лина! Радвам се, че хареса !
-
Глас и от мен.
-
Благодаря, Розали. Радвам се, че не те разочаровах.
-
Благодаря, Васе !
-
Глас и от мен за силата на любовта.
-
Шехерезада, получаваш моите апладисменти! Преди месец беше честването на пет години от смъртта на колумбииския писател Габриел Гарсия Маркес.
Разказа е едно опит за напомняне на творчеството му.
Драматичен стил. Жестока действителност. Любовна мъка. Неочакван обрат.
Опитах се да създам нещо дребно, прашинка в сянката на великият Маркес.
Благодаря, Шехерезада ! -
След коняка иде ред и на Джони пешеходеца, а що не и някой Черен овен с Четири рози на среща с някоя Карнобатска да се дотътрози!
😅! -
Благодаря, Светле ! Радвам си почувствала разказа. Благодаря за гласа!
Сенд, благодаря! Радвам се, че се отби при мен !
Галя, благодаря! Усетила си стихията.
Благодаря, Кате !
Грег, след като Светлана Лажова написа за вълкът а ти Love me do, сериозно се замислих да направя плах опит и да залитна към класиците. Дон Педро е марка отличен мексикански коняк. Реших,че е добро начало. Наздраве !
Ина, благодаря !
Надежда, благодаря за гласа ! -
Много ми хареса твоя разказ, Марко...
Така силно ме завладя...
Гласувам...
Желая ти успех от все сърце... -
Красиво!
-
Разказ – стихия! Невероятен!!!
-
Стихийни чувства! Много динамичен разказ.
-
Сериозно ме изненада с този разказ, брат. Винаги съм подозирал, че в теб се крие един романтик и сега съм сигурен в това
-
Гласувам. Успех!
-
Глас и от мен. Успех, Марко!
-
Благодаря, Странник !
-
Благодаря, Мариана !
-
Благодаря, Пепи !
-
Стихията и мен ме отнесе, глас и от мен, успех!
-
Ангелче, благодаря, мило !
Стойчо, благодаря, брат ! -
Тук ярко присъства един творец-почитател на магическия реализъм!
Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за успех, Марко!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, Таня !