Изобретяването на ръчен часовник със сигурност преобръща модерния свят с главата надолу, така както часовниковите катедрали променят представите за време на Средновековна Европа. В средата на деветдесетте на ХХв., часовниците бълваха в многостранни варианти – от чист циферблат, с искрящи стрелки, до електронна прецизност, която съвсем завладя и преобърна пазара на механичните. Последните влизаха от две държави в нашата като швейцарските механични, по думите на един професионален меценат на механиката, струваха колкото кило сирене. Това разбира се не бе възможно, но хората, занимаващи се с руска и швейцарска механика всред часовниците, говореха много ( предимно глупости), за да приличат на любители. По този начин лесно измъкваха на безценица тракащите машинки от изгладнели старци, за които времето бе причинило единствено безразличие. Макар че между тях, се намираха и хора с изключителна гордост, те предпочитаха да умрат от глад, но да не си продадат часовника, защото почитаха на пиедест ...