Черната лястовица
Живееше между сън и реалност и нито беше жив, нито умрял. Спеше между празната бутилка и пълния пепелник. Някъде на върха на селото, някъде в столицата, или в няколко пъти запалвания 34-ти апартамент. Люлееше го треска, миришеше на алкохол и халюцинираше. Лицето му, заприличало на стафида пуфтеше очернено в сажди, небръснато и със сенки под очите. Спеше на пода, завит в черен балтон, а фаса между пръстите отдавна беше изгорял. Сънуваше, от време на време простенваше нещо, като че ли да докаже на себе си, че още е жив. Жълтата крушка се блещеше във вените на клепачите му.
Помнеше, че трябва да си намери работа и се запъти към такситата. Обърна сухото си тяло в ембрионална поза и простена нещо съвсем неясно. Бързаше хванал чадър в ръка, но едва не се блъсна в черната си Лястовица.
– Спри! – измърмори той.
Русокосото момиче се обърна през рамо и му се изплези.
– Спри ти казах! Слизай веднага! – Янко хвърли чадъра и се затича след нея.
Сините ѝ очи се смееха. Момиченцето ...