През деня младата жена най-често носеше червена блузка с къс ръкав. Имаше бели кантове около якичката. Тази блузка толкова ѝ отиваше, че почти никой не забелязваше другата част от облеклото ѝ.
Застояваше се пред витрините. Оглеждаше се в тях. А отвътре, зад витрините, застанали чинно и с непреодолима досада до съпругите си, я заглеждаха мъже с жадни погледи и напукани устни. Те искаха да я изпият. Като чаша бира. Тази жена създаваше жажда.
И винаги беше сама. Затова най-накрая се престраши. Ще я заговори. Какво толкова? Нищо няма да стане. Тя или ще се изсмее, или ще го подмине, или... Третото е най-малко вероятно.
Маршрутът ѝ е като този на трамвай. Винаги минава вляво на улицата, витрините я следват – нейни сенки са, мъжките погледи стоят залепени върху нея, червени от цвета на блузата или от прекалено опиянение.
– Госпожице, вие сте прелестна! – застана на пътя ѝ и подаде ръка. – Позволете ми да се представя.
Тя не пое ръката му, но се усмихна. Дързостта му ѝ допадна.
– Директен сте ...