В навечерието на Коледа, този свят празник, който всеки трябва да прекара със семейството си, едно момиченце... малко, слабичко, с гъста черна коса и големи зелени очи, ходеше по улицата и подсмърчаше. Ръчичките й бяха измръзнали и посинели от студа. Тя се опитваше да ги стопли като ги триеше една в друга. Момичето се разхождаше по улицата, облечена с тънкото си прокъсано палто, една проядена шапчица и шал, който бе толкова надупчен, като че ли безброй куршуми бяха минали през него. То ходеше по улицата и се възхищаваше на приказно украсените къщи. Беше застанала пред един прозорец, украсен със лампички подредени във формата на звезда... цветовете се преливаха, от жълт в зелен, от червен в син, момичето гледаше прозорчето в захлас, докато не чу един глас да подвиква...
- Хей ти, какво правиш тук... в този студ?
Тя се обърна и видя друго момиче... едва подало главата си през прозореца, със зачервени бузки и розов пуловер.
- Разхождам се - каза тя.
Другата продължи...
- Нямаш ли дом, та ...