Координатор: Организира и координира изпълнението на проекта, навременното изпълнение на дейностите, съобразно графика. Оказва методическа помощ и контрол по изпълнението на дейностите. Представя на ръководителя с предавателно-приемателен протокол ежемесечни доклади за резултатите от изпълнението. Организира и провежда регулярни срещи за следене на напредъка, както и произлезлите от тях решения, които надлежно ще се документират. Отговаря за правилното завеждане, извеждане и класиране на документите.
               Из „Длъжностна характеристика Координатор на проект“

  През един горещ ден, когато вятърът спря, а над морето легна мараня, двете с Патрикия събираха портокали в близката горичка.

  – Знаеш ли – поде баба ú, – тук е съвсем като в Калифорния, само че там портокалите бяха много по-едри… 

  – Тази Калифорния тук ли е или там, бабо?

  – Там. На Земята – отвърна Патрикия. – Тук не познават това име… не зная какво е станало с това място в твоя свят, Рита. Мисля, че е част от пустинята на Неа Каркедон.

                                                                                     Грег Беър „Вечност“

                                                    Наблюдателната Зала на Спиралния ръкав

  Координаторът не обичаше да слиза в Наблюдателната зала. И без това получаваше редовна информация за случващото се на Световете, а и беше претрупан с достатъчно друга работа. Но този път нямаше как да избегне личното посещение: време беше за месечния отчет.

  Той с неохота отмести тежкото старинно кресло зад бюрото си /беше консервативен и се стремеше да се придържа към традициите/ и бавно се отправи към завесата от силови полета, която заемаше една от стените в кабинета му – Залата за Наблюдения се намираше в друг спирален ръкав на Галактиката.

  Когато го видяха да се появява от сияещия правоъгълник в стената, Наблюдателите се попристегнаха и още по-съсредоточено започнаха да се взират в екраните пред себе си. В средата на огромната Зала се въртяха и фосфоресцираха множество кълба – подопечните Светове. Тънка мрежа разноцветни линии покриваше всяко от тях – нишките от Съдби на обитателите ù, които се пресичаха, съединяваха или раздалечаваха. На екраните с различна скорост се нижеха фрагменти от живота на жителите на Световете.

  Координаторът се приближи до главния диспечер на Залата:

  – Как върви?

  – Засега по план. Няма изненади.

  – Какво стана с прилепите?

  – Прилеп Алфа беше хванат от ловец. Прилеп Бета успя да се измъкне и сега се насочва към града.

  – Старецът?

  – В Свят Гама и Свят Делта времето върви с няколко месеца напред. Тай Гама си е вкъщи, с болногледача. Тай Делта изчезна, дъщеря му го търси.

  Координаторът хвърли бегъл поглед към най-близкия екран, където над притихналото езеро Дунху като тъмен призрак един прилеп се носеше устремно към светлините на заспиващия град.

  – Добре, продължавайте да ме държите в течение – той посегна към диска с месечния отчет, който му подаде диспечерът и тръгна към светещия правоъгълник в стената. Секунди преди да прекрачи тънката граница на силовите линии, се обърна и прониза главния диспечер с разбиращ и предупредителен поглед:

– И не се намесвайте! 

  Служителят кимна. На екрана пред него пауловниите в двора на Тай Уанг се готвеха да разпуснат първите си цветове за тази година.

                                           Свят Бета и Свят Делта, пролетта на 2019

  Деши Джан се появи на прага ù с цъфтежа на пауловниите. Всичко беше, както многократно го бе виждала и преживявала в мечтите си. Дойде да я изведе, облечен в официален костюм, който стоеше малко комично на високата му, сгърбена фигура, но подхождаше на очилата със старомодни рамки и съсредоточения му поглед. Не беше словоохотлив, нито имаше някакво забележително чувство за хумор, но с него девойката се чувстваше някак уютно и защитено. Не че имаше нужда от защита. В корпоративния свят на „Ухан Ауто Индъстрис“, един от най-старите и утвърдени производители на автомобили в Китай, нямаше място за беззащитни галеници на съдбата. Там се оцеляваше със зъби и нокти, находчивост, комбинативност, такт, и много кураж. А тя ги имаше в изобилие и не случайно едва на 28 беше стигнала до поста Директор продажби. Съвсем сама, без могъщ гръб, без протекции. Всъщност, благодарение на работата си се беше запознала и с Деши. Беше дошъл в салона за продажби, но нещо не се бяха разбрали с младичката, току-що назначена продавачка и извикаха нея да се справи с проблема. Казусът бе разрешен за минути, а Юйлин получи покана за среща от стеснителния мъж, от чийто поглед на душата ú ставаше някак ведро и спокойно. А тогава дори не знаеше, чий син е. Всъщност, това въобще не я интересуваше.

  Сега, година по-късно, той беше дошъл да я изведе на вечеря и шеметно предчувствие стисна сърцето ù, когато видя непроницаемото му лице на прага на бащиния си дом, на фона на разцъфналите пауловнии.

  Беше организирал всичко перфектно. Заведе я в парка "Тинтао". Минаха по алеята със секвои, край смешните скулптори на екзотични животни и разгледаха миниатюрните макети на европейски сгради в стил Дисниленд, а после се отправиха към една от лодките за разходка по езерото на 99-те залива.  Когато стигнаха средата, Деши откъсна поглед от сивеещите вълни, които бяха започнали да се надигат, и даде знак на лодкаря да спре. Обърна внимателен и изпълнен с топлина поглед към нея:

  – Юйлин, трябва да обсъдя нещо с теб – видът му стана съсредоточен. – От Института ми предлагат специализация в Италия. За шест месеца.

  Настъпи тягостно мълчание.

  – Кога? – с отпаднал глас попита Юйлин, а сърцето ù се сви в мрачно предчувствие.

  – Професор Висконти ми писа, че имат все още неокончателни резултати при експериментите с прилепи… – той вдигна глава. – В края на лятото, най-късно есента.

  – Ще приемеш ли? – Гласът ù трепна.

  Не се бяха разделяли за повече от ден, а сега – шест месеца!

  – Това е изключителна възможност, знаеш, че работят по нашата тема, важно е не само за мен, важно е за Китай, за хората. Разработките ми по колективната памет на вирусите са решаващи за развитието на медицината. Длъжен съм да отида!

  – Но ти, ние… - Юйлин замълча.

  Деши трескаво зарови из джобовете на смешния си официален костюм и най-накрая извади миниатюрна кадифена кутийка:

  – Но преди това, Юйлин… 

  Пое дълбоко дъх и изстреля:

  – Ще се омъжиш ли за мен?

  Девойката усети как я залива топла вълна на щастие и с блеснал поглед, надвивайки свистенето на усилващия се сред зараждащата се буря вятър, извика:

  – Да, да! Ще се омъжа за теб!

  Вятърът подхвана вика ú и с все сила го запрати към отсрещния бряг, където се извисяваха гористите възвишения на Мошан.

  На терасата на ресторанта край брега си поръчаха специалитет „Осем съкровища“ с телешко и тиквички, ориз, завит в тръстикови листа,  печени мечешки лапи и супа от лястовичи гнезда. Вечеряха под нежните звуци на станалата популярна в последните седмици мелодия на „Името ти е Гора от яспис“. „Красива си като небивал залез…“, се носеше на вълни от вътрешността на ресторанта и Деши беше напълно съгласен с констатацията на популярния глас. Китайската коприна на роклята на Юйлин, преливаща в оранжево-червено и хармонично контрастираща с лъскавата ù черна коса, малката сребърна брошка с изображение на дракон, която поддържаше бюстието, издълженият силует на стройните ù крака в обувки на Джими Чу, миниатюрната червена чанта „Кристиан Диор“, всичко у младата жена сякаш говореше: „Красива съм като небивал залез!“. Юйлин беше тук, само на метър от Деши и това трябваше да остане така и занапред. Поне доколкото зависеше от него.

                                          Свят Алфа и Свят Гама, есента на 2019                     

  Юймин беше под напрежение последните дни. Подготвяха важна сделка  за продажба на голяма партида автомобили в Малайзия. Беше затрупана с работа, срещи, телефонни разговори, договори… Когато на вратата се почука, отговори с неприкрито раздразнение. Беше помощничката ù, в един от салоните за продажба имаше проблем с клиент. Юймин си спомни, че продавачката там беше млада и неопитна и каза на секретарката си да я препрати към заместник-директора по продажбите. Сега нямаше време да се занимава с проблемите на отделни клиенти.

  Заместник-директорът – солиден, започващ да пълнее мъж в края на 50-те, с посребрени слепоочия и деликатен маниер, слезе  в салона. Веднага позна младия, непохватен и върлинест клиент, който пристъпваше от крак на крак пред един от сребристите кросоувъри и  поглеждаше с присвити късогледи очи през рамките на старомодните си очила. На такива клиенти не се отказваше. Заместник-директорът настани трайно на лицето си най-любезната усмивка от арсенала, с който разполагаше, и се втурна към очакващия нетърпеливо мъж:

  – Заместник-директор Сун. С какво мога да Ви бъда полезен?

Дешенг Джан въздъхна с примирение и започна да обяснява. За трети път този ден.

                                                                                                                                /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=ml7bK1jg69I