Въглеродният диоксид е химично съединение. Молекулата му се състои от един атом въглерод и два атома кислород. Той е газ без цвят и без мирис (при високи концентрации има остра и задушлива миризма). Натрупването му в по-големи количества в атмосферата води до парников ефект. Когато се вдиша във високи концентрации, води до опасност за живота и здравето на животните и хората.   

                                                                                        Уикипедия                                                                                      

  Убиването и зазиждането на прилепите живи в убежищата им е забранено. В такива случаи се предвижда налагане на глоба  в размер от 100 до 5000 лева.

                                                       Из Закона за биологичното разнообразие

                                                Атина, Гърция, Свят Алфа, декември 2019

   Хрисула Теодору обичаше народните мъдрости. Изпъстряше речта си с пословици и поговорки с повод и без повод. Беше начетена и сладкодумна и на пейката пред входа, където се събираха кварталните любителки на клюки, за нея винаги имаше запазено място.

   Освен народните мъдрости, кирия¹ Теодору обичаше да готви. Това ú беше и професия, и призвание. За 40 години трудов стаж като главен готвач в „Сладкогласната сирена“ – таверна близо до пристанището в Пирея, беше станала не само спец по ястията с морски дарове, но и запален любител на празничните блюда.  Коледните ú сладки курабиедес с пудра захар и меломакарона с мед бяха известни не само в Атина, но и в цяла Гърция. А за Великден по-вкусни от нейните козунаци и агнешка чорба магерица сигурно не можеше да се намерят и в целия свят.

  Сега беше пенсионерка, но продължаваше да готви – с удоволствие и артистичност, както на младини. Беше вдовица и живееше с малката си дъщеря в тристаен апартамент на последния етаж на една кооперация в околностите на Атина. Другата ú дъщеря се беше установила в Париж, където бе омъжена за адвокат. Георгия я бе дарила с  трима внуци – две момчета и едно сладко момиченце, Дафни, нейно съвършено копие, което, заедно с момчетата, я радваше невероятно, когато идваха за лятната  ваканция в Атина.

  Вече наближаваше два следобед, а мусаката все още беше във фурната. Напоследък започна да става по-мудна – 80-те ù години все повече натежаваха. Но пък ентусиазъм имаше като на 25-годишна девойка.

  – Елени, детето ми, тичай да занесеш обяда на батко си, че днес окъсняхме. Сигурно е прегладнял, горкият. От тази работа на компютъра не се сеща дори да обядва като хората. Днес нощна смяна ли си?

  Дъщеря ú кимна и грабна торбичката с мусака и прочутите гръцки кюфтенца на майка си. „Детето“ беше разведена 48-годишна медицинска сестра и работеше  в една от болниците на Атина –  на смени, предимно нощни, за да може денем да се грижи за възрастната жена. А и да наглежда 55-годишния си брат, стар ерген, който беше компютърен програмист и работеше най-често от вкъщи и понякога, увлечен в занятията си, забравяше да обядва и да вечеря.

  – И на връщане да минеш през пазара! Копърът и магданозът са на привършване. Вземи и лимони! Списъкът е на масата в кухнята.

  Кирия Теодору цепеше стотинката на две. Не че беше скъперница, но обичаше реда. Преди да изпрати дъщеря си на покупки, правеше дълъг списък с продуктите и диапазона от цени, над които не беше препоръчително да се пазарува. В домакинството всичко трябва да е под контрол, разсъждаваше тя.

  Дъщеря ú се прибра навреме. Кирия Теодору изгаси телевизора в спалнята, където се точеше безкраен китайски сериал, и влезе в трапезарията:

 – Този път не закъсня, Елени! Чудех се къде ще се запилееш и дали няма да вечерям пак сама.

  – Без малко, мана²  –  усмихна се дъщеря ù. – На връщане срещнах Елевтерия. Помниш ли я, онази досадница, дето все преписваше от мен, когато бяхме ученички. Искаше да пием кафе, но измислих нещо и ú отказах. Нямаше да изтърпя бърборенето ú, вече отдавна не сме в средното училище! Предпочитам да седя тук с теб и да гледам телевизия.

  – Стар враг не може да стане нов приятел – отбеляза многозначително кирия Теодору и поклати глава.

   Елени целуна майка си по челото и продължи чевръсто да приготвя масата за вечеря. 

   Изведнъж откъм отворения прозорец се чу пърхане, мярна се някаква сянка и в стаята неочаквано влетя гигантски прилеп, направи кръг около полилея, заблъска се в стъклото и все не намираше изход. 

  Двете жени заподскачаха из стаята – едната, с метла с дълга дръжка, другата, с кухненска кърпа в ръка. Размахваха ги като оръжия от Пелопонеската война /неясно коя по ред/, викаха и се блъскаха слепешком, с погледи, вперени в тавана, където се мяташе подплашеният прилеп.

– Къш, чумо, къш! – пищеше с тънък фалцет кирия Теодору и замахваше с метлата, но често улучваше дъщеря си или някоя от скъпите кристални вази на масата в трапезарията. Елени не ù оставаше длъжна и кирия Теодору току получаваше по някой бръснещ удар с кърпата по главата.

  Накрая зашеметеният прилеп направи последен широк кръг около полилея, запърха още по-интензивно с криле и тежко и някак накриво, се шмугна между застрашително свистящите метла и кърпа към отворения прозорец. Навън бяха започнали да прехвърчат снежинки.

  – Всичко е добре, когато завършва добре – отбеляза философски кирия Теодору, помаха с метлата, заканително или за сбогом, хлопна прозореца и се пльосна изнемощяла на канапето.

  – Елени, детето ми, донеси ми чаша вода! Всъщност, не! Чаша вино – зима е, а днес проветрявахме малко повече от обичайното!

  „Бедата никога не идва сама!“, промърмори на себе си възрастната жена, докато дъщеря ú беше в кухнята, и за секунда пред погледа ú се мярна странна картина – тя, лежаща на същото това канапе, бледа и завита с одеяло, и загриженото и печално лице на дъщеря ú над нея.

  Двете жени не знаеха, че случката, която щяха да разказват в продължение на седмици пред любопитните съседки и колегите на Елени, им беше спестила няколкостотин евро за ремонт на плочките в трапезарията  и още нещо, много по-важно!

  –  Един сее и жъне, друг пие и се напива – прошепна изтощената от епичната битка жена, отпусна се на канапето и затвори очи.

                                             Атина, Гърция, Свят Бета, декември, 2019

– Елени, ела, ела! – провикна се кирия Хрисанти към празната кухня. – Ела да видиш, дават оня китаец, приятеля на Алексис, дето се запознаха миналата година на Санторини. В Италия е. Получил е някаква международна научна награда!

  После, сетила се, че дъщеря ú току-що излезе, се обърна  пак към телевизора и се заслуша в новините. От екрана водещата с безизразно лице съобщаваше:

  „Експлозия в химически завод в източен Китай. Гигантски стълб от гъст дим се издига над индустриалния парк в град Янчън в провинция Цзянсу. В завода, намиращ се на територията на парка, се произвеждат изкуствени торове. Причината за експлозията все още се разследва. В близката детска градина има пострадали деца. Прозорците на сградите наоколо са разбити. Загинали са трима работници. В Китай производствените аварии с жертви не са рядкост и хората настояват властите да засилят мерките за безопасност и контрола за спазването им. Най-голямата подобна авария беше през 2015 година, когато при две експлозии в пристанището Тианджин в северен Китай загинаха 160 души и бяха причинени щети за над 1 милиард долара.“

  Кирия Теодору слушаше притихнала. Водещата продължи:  

  „Един тон шоколад е изтекъл от контейнер на фабрика в германския град Верл. Шоколадът се разлял по двора и потекъл по улицата пред фабриката. Пожарникарите започнали да го почистват със специални съоръжения, но той се втвърдил от минусовите температури и се наложило да използват и лопати“.

  „Рибата вижда стръвта, но не и кукичката“, помисли си кирия Теодору и превключи на безкрайния китайския сериал, който гледаше всяка вечер.

   Когато дъщеря ú се прибра, навън вече беше тъмно. Беше се отбила да вземе  и дрехите за поправка от шивачката.

  – Забави се, Елени, притесних се!

  – Да, мана, извинявай! Срещнах случайно Елевтерия. Помниш ли я, съученичката ми от средното училище. Седеше пред мен и все преписваше. Госпожа Антигони казваше, че ще си изкриви врата от обръщане непрекъснато назад. Седнахме на кафе, поприказвахме си и не забелязах как мина времето. Виждам, че си вечеряла без мен.

    – Стар враг не може да стане нов приятел – промърмори майка ú – Много се забави, Елени, а стомахът ми не издържа на глад, знаеш. Вечеряй и си почини малко, след два часа си на дежурство!

  Възрастната жена целуна дъщеря си по челото и се отправи към спалнята.

  На сутринта я събуди силен вик. Елени, която току-що се беше прибрала от нощно дежурство, стоеше в трапезарията и сочеше с безумен поглед към пода. А там сякаш беше минал тайфун. Навсякъде бяха разпилени  стъкла от счупени вази, въргаляха се декоративните порцеланови фигурки на животни, които Алексис им беше донесъл от Китай, а теракотените плочки на пода… Те бяха сякаш изтръгнати от незнайна сила и натрошени на парчета –  всичките!

  Хрисанти Теодору погледна натам, където все още сочеше дъщеря ú: в ъгъла, до кушетката, се виждаше някаква тъмна купчинка. Кирия Теодору се приближи и извика от изненада – бяха животински екскременти!

    – От прилеп са – промълви, трепереща, Елени. – Оня ден гледах научнопопулярен филм по Дискавъри. – Това са барабонки на прилеп. Поне така мисля. По биология в Медицинския не бях особено усърдна. По-добра съм в практиката. Забравила си прозореца отворен, мана! Оттам е влязъл. Но как е успял да натроши плочките на пода? И какво, за Бога прави навън през зимата? Те нали изпадат в хибернация? Вярно, при нас зимите са меки, но все пак…

  – Ако не почиташ дома си, той ще се срине върху теб – промълви многозначително кирия Теодору.

  После, внезапно усетила как въздухът около нея се сгъстява и започва някак странно да вибрира, се опита да си поеме дъх, но не успя и рухна в несвяст на пода, преди Елени да успее да реагира.

                                                                                                                                 /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=z5yRNP7W-8I

1. Кирия /гр./ - госпожа

2. Мана /гр/ - майка