17 мин за четене
Край извора от жажда ще загина,
до огъня треперя вкочанен.
Фр. Вийон „Балада за конкурса в Блоа"
(превод: Пенчо Симов)
Храмът „Кху Конгси“, свят Делта, февруари 2020
– Понякога ми се струва, че брошките са някаква шега на Създателя. Или отмъщение за Прегрешението – Дун слезе от пиедестала и седна до баща си на стъпалата пред олтара.
В Залата на драконовата планина цареше обичайният полумрак. Беше прохладно и благоуханията от свещите се виеха на тънки струйки дим и изпълваха просторното помещение с благоговение и тих възторг. После кротко се спускаха надолу покрай изрисуваните с митологични сцени стени и се топяха ниско над пода.
Алибей вдигна глава и прибра „Кафявата детелина“ в джоба си.
– Ти нали знаеше, че Юйлин ще се превърне в Персефина, защо отиде у тях? – полюбопитства Дун.
– Трябваше нещо да я подтикне към действие, пък и исках да се уверя. Знаех какво ще се случи, но не знаех кога. Във виденията на брошката няма таймер. Видях я да преминава през Гърлото и да излиза от другата ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация