Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– След това, което преживяхме за около двайсет минути, се опознахме така, както хората не се опознават и за месеци. Затова най-добре да си говорим на „ти“ – каза Юймин.
Дешанг мълчаливо кимна и продължи да оглежда последната стена. Не беше мозайка. Повърхността ѝ беше гладка. Приличаше по-скоро на дебело стъкло или полупрозрачна пластмаса. Виждаха се някакви очертания, но неясни и размити.
– Сякаш не е на фокус – промърмори ученият и направи няколко крачки към средата на помещението.
Кракът му опря в основата на стълбите към саркофага и той спря.
– Така е по-добре – обърна се той към Юймин.
– Да! – отвърна девойката, която беше застанала от другата страна и се приближаваше бавно към ръба на саркофага. – Гълъбът на мира на Пикасо. Но какво държи в човката си? Не е палмово клонче…
– Какъв гълъб? – учуди се Дешанг. – Това е Темида, древногръцката богиня на справедливостта. Държи везни в едната ръка, а в другата – меч. Как можеш да я сбъркаш с гълъб?
– Но ...