/Малко лирическо-прозаическо-преводаческо-критическо отклонение/
А кой от вас
изсвирил би
ноктюрно с бас,
на флейтата на водосточните тръби?
Вл. Маяковски „А бихте ли могли?“
Светът Маяковски е един от Световете Под нулата. Намира се на границата на Светлината с Хадес. Де факто не принадлежи към Петдесетте Свята на Империята на Мрака, но не е и в пределите на Светлината. Характерно за него е наличието на абстрактни форми на живот, изпаднали от преводни текстове на класически творби, засега предимно руски. Има още само форми с английски, немски, унгарски и гръцки произход /напоследък и китайски/, поради ограниченото количество езици, които владее авторката и преводачка Мирабела Йорданова. Наречен е така в чест на руския писател Владимир Маяковски, представител на литературното течение футуризъм от началото на 20-ти век в Земните Светове /а не на едноименната попгрупа ‘Маяковски’, както би могъл да си помисли някой/.
Основна част от населението на този Свят се състои от лисици, пишещи с краката си по безкрайните полета от сняг. В превода на Мирабела на знаковото стихотворение на Вл. Маяковски „Изчерпателна картина на пролетта“ лисиците изчезват безследно и са заменени с клончета.
В Световете и на Хадес, и на Светлината има възвращенско движение „За чистота и точност в превода“, което апелира за връщане на всички изгубени в превода Същества и Тропи обратно по местата им в преводните текстове. В самия Свят Маяковски обаче е много силна тенденцията за запазване на статуквото и ненапускане на населения, вече добре устроен и станал роден за много изгубени души Свят.
Освен лисици там живеят кобилките на Пушкин и неговите женски приятели, които се хранят с рибена чорба, приготвена в голям, открит съд и никога в гювече! На масата им задължително има ваза с жълти отровни рози, а дървата в камината бумтят с пукот, а не с трясък! Също, по време на буря, в небето над снежните лисичи поля препускат не коне, и то – в тръс, а съвсем и най-истински рисове!
Въпросът за опазването на тези изключително интересни и ценни животни беше повдигнат за първи път от „Дружеството за защита на омонимите“ и прерасна в скандал, потушен едва след доброжелателното съдействие на авторката, която поправи грешката си и рисовете заеха надлежното си място в текста на превода. Друг скандал се разрази, след като някои хардлайнери подадоха петиция за нарушени авторски права, апелирайки, че идеята за Света „Маяковски“ е открадната от многобройните приказки на тема изчезнали, изгубени и избягали играчки, а също така изпарили се в небитието единични чорапи и обувки в световната литература и филмография. Протестът беше намерен за неоснователен, поради факта, че идеи не подлежат на авторско право, освен ако не бъдат патентовани.
За повече подробности по обитателите и перипетиите им в този прелюбопитен Свят вж. „Събрани преводи на Мирабела Йорданова“ в осемстотин осемдесет и осем тома, издателство на „Вселенска преводаческа мисъл“, датата не се чете.
Из „Голяма Миденска енциклопедия“
/Следва/
https://otkrovenia.com/bg/prevodi/a-vie-bihte-li-mogli-vladimir-mayakovski
https://www.youtube.com/watch?v=3a-O6XV7etg
https://www.youtube.com/watch?v=Pkh8UtuejGw
Разговор между Критиците дяволоид и ангел и Мичка критичка:
Листчета
по клончета
с поклон чета.
Вл. Маяковски,
„Изчерпателна
картина
на пролетта“
– Еха! Ама вие, колеги, доста добре сте се уредили тука, Под чертата – поле широко, неограничен лимит за писане, уютно, комфортно и ако паднеш, няма как да се нараниш, защото по-надолу от това няма накъде, хи-хи!
– А, колежке, ако е за падане, има, има… Е, ние все още не сме се смъкнали до незавидния статут на коментарци, но никога не е късно, нали? Ами ти, как успя да се добереш дотук? Неочаквано, неочаквано…
– Сигурно се е добрала като се е набрала от коментарите, като от лост или от опорна точка, ха-ха!
– Ама при нас опорни точки няма, да знаеш, има само Повратни…
– Като си се добрала така и така, казвай каквото имаш да казваш, че нямаме време, а имаме да се ширим в полето!
– Ами Мирабела…
– А, и ти ли се хващаш за Мирабела? Ставаме двама срещу един и от Комисията по защита на баланса може да ни направят проблемче!
– А, не, аз съм тука точно заради за баланса. Ще критикувам и Вергилий, няма да вземам страна. Обаче Вергилий…
– Вергилий се е покрил и не твори и затова няма за какво да го критикуваме, ха-ха!
– Та да си дойдем на думата – Мирабела е объркала две нации!
– Цели две? Как е могла!
– Няма как да объркаш едно нещо, колега! Трябва да има друго, с което да го объркаш, нали Мичка?
– Мирабела все нарича италианските дами и господа сеньори. Ама това е испанското название! Италианците са с „и“ – синьор, синьора, синьорина. А на испански е – сеньор, сеньора, сеньорита.
– А, тя говори за шлейфа!
– Да, ти говориш за шлейфа!
– Добре, аз говоря за шлейфа. Какво е шлейф?
– Шлейф е когато едно нещо е било едно нещо, а после е станало друго нещо и от предишното нещо остава спомен и той води до неволна грешка, която го съпровожда. Нещо като шлейф.
– Нещо като измъкване от поредната творческа каша на Мирабела чрез поредния слабосилен критически напън! Нещо като нищо. Колега, къде затри високия си, изискан стил, подплатен с неподправен ентусиазъм?
– Ти да мълчиш там! Аз обяснявам на колежката. Виж каква стръмнина е превзела, а ти я обезкуражаваш с иронични намеци!
– Ама аз въобще не намеквам, направо си натъртвам!
– Значи, обяснявам: сивата брошка преди беше в Испания. После, понеже Армагедон се премести в Бергамо, и брошката се премести от Испания в Италия. Но от испанската версия остана ей това „и-е“, ясно? Това – под повърхността…
– Мислех, че ще кажеш Под чертата, ха-ха!
– А над повърхността – Мирабела е със силно чувство за справедливост…
– Тоест, политкоректност!
– Колега, престанете да опошлявате качествата на нашата авторка!
– Вашата, точно така!
– Та, понеже Мирабела е със силно чувство за справедливост и мярка, не може да си позволи една нация да бъде разглеждана само в отрицателна светлина, а това се получи с испанците на практика. И Матадор звучи като испанец, и „прилепите“ от Валенсия са испанци, а се оказват после войници на Мрака, и фриволната одалиска Азахара е с испански корени…
– Щеше да е странно „прилепите“ да са от Валенсия, а всъщност да са занзибарци, например. Не че не може там да има и занзибарци, разбира се, щом има мароканци…
– Колегаа!
– Добре де!
– Ами тоя епиграф от к’ъв зор е? За първи път виждам бележки Под чертата с епиграф!
– Много неща ще видите за първи път при нас, колежке! Ние сме новатори!
– Епиграфът е цитат, защото в предишната глава има абзац, вдъхновен от стихотворението на Маяковски. А понеже нашата авторка е съвестна и държи на чуждото авторство, сега го цитира, понеже преди нямаше място.
– И понеже е креативна, измисли и Света „Маяковки“, за който пише по-горе. Тя е неподражаема със способността си от дефекта да прави ефект!
– Само като си поправи грешките, да не си поправи и вдъхновението, че няма да получи нищо! Нула! Ама много е креативна тая вашата Мирабела, пише вече свободно и стихове, и към преводите посяга, че и в критиката може да нагази съвсем скоро! Ще ни изяде хляба!
– Колегата пак за ядене говори! Не се наяде, да му се не види! И какъв е този непрекъснат уклон към темата за кражбите и плагиатството? Творческият процес не се изчерпва само със заимстване от чужди творби! Много повече е. Много повече! Така критическата интерпретация става едностранчива и манипулативна! Протестирам!
– И пред кого протестираш, ако смея да попитам, след като Мирабела е потърпевш, а не съдия в случая? Ха-ха!
– Е, колеги, аз казах това, което имам да казвам, сега се оттеглям!
– Пак заповядай, Мичка! Винаги си добре дошла. Полето Под чертата не е наша частна собственост, всеки може да се изявява!
…………………..
– Всеки можел да се изявява! Ама и ти, колега, не прекалявай с любезностите, току виж тая Мичка Критичка Пойна Птичка на Хичкок ни изяла не само хляба, ами и очите, като втората жена на Мирилайлай!
– Шшшт!
© Мария Димитрова Всички права запазени