– Не е заради това, което правите – обясни Чедка с най-приятния глас, който някога бяха чували от него, – вината не е ваша. А е заради това, което сте.
– Да, прави сте! Нашите гласове разтърсват почвата им, жестовете ни ги хипнотизират, диханието ни ги души, а потта ни ги изгаря. О, боже!
Робърт Шекли, „Всичко това, което сте“
Рибното езеро, Омагьосаната планина
Дун направи още една крачка, олюля се и се озова стиснат в мечешката прегръдка на баща си. Алибей го мачкаше с жилестите си ръце, галеше разбърканата му, дълга коса и накрая, в изблик на неконтролируема радост го млясна по небръснатата буза.
Младежът се дръпна, ласкаво отблъсквайки баща си, който пак налиташе да го прегърне и все го оглеждаше от главата до петите. Накрая дяволоидът се овладя и най-после спря да се опитва да задуши смутения си, възмъжал син. Само го гледаше и сякаш не можеше му да се насити. По мършавата му скула се търкулна димяща сълза с дъх на сяра. Той я обърса с опакото на ръкава си „Армани“ и подсмръкна.
– ...