Има едни такива цветенца – нисички и пухкави, с разтворени венци и надиплени листа, има ги в жълто, в червено и в смес между тези две багри. Поне само такива беше виждал Кирил. На терасата на Дора имаше жълти. Тях той харесваше най-много. Всяка пролет майката на Дора засаждаше тези цветенца и като по чудо те не спираха да цъфтят чак до късна есен. Красиви и издръжливи – така ги помнеше. Всъщност Кирил някоко пъти беше виждал майката на Дора да отстранява изсъхналите краища на някои листа или посърналите и покафенели главици, виждал я беше и да ги полива в корените, но все му се струваше, че тези цветя се грижат сами за себе си.
Беше влюбен в Дора. Тя беше още малка за любов, но косата ѝ беше изкусително дълга, очите – гримирани, а дупето обещаваше съвсем интересни неща. Кирил съжаляваше, че още няма цици, а сравнителния анализ, който правеше скришом, докато наблюдаваше съученичките си, показваше, че ѝ беше вече време. Може пък никога нямаше да ѝ пораснат и това щеше да бъде съвсем тъжн ...