ДА ИГРАЕШ СЕБЕ СИ
Имало едно време един актьор, който изиграл на сцената безчет роли. В пребогатата си кариера пресъздал образи: от крале и принцове до шутове и продажни придворни, от безумни по смелостта си пълководци до страхливци и предатели, от папи и свещеници до еретици и алхимици. Изиграл и обикновени хора с техните страхове и радости. След толкова роли и представления се оттеглил от големия театър и подготвил спокойните си старини в малка къща на брега на морето.
Така, далеч от градската шумотевица, от афиши и сцени, старият актьор преоткрил красотата на тишината. Разхождал се с часове по морския бряг, взирал се в играта на вълните, а вечер, на верандата на малката си къща, посрещал залеза на слънцето.
В една такава вечер, седнал в удобния си стол, мълчаливо наблюдавал лунната пътека. От няколко дена една мисъл не му давала покой, пробождала сърцето му, стягала душата му. След толкова роли и образи, старият актьор не можел да открие себе си. Чувствал се изгубен сред толкова чуж ...