29.09.2011 г., 21:08 ч.

Да оцелееш! 3 част 

  Проза » Разкази
5.0 (6)
1333 0 19
5 мин за четене
В момента, в който застана пред вратата на любимия, той разбра какво се бе случило. Прегърна я силно и макар да искаше да каже хиляди неща, запази мълчание. Просто я държеше в ръцете си и пожела да остане така още миг.
На другата сутрин Вики не можа да се ориентира в обстановката. Излезе навън и го видя да майстори нещо от дърво. Приближи се и постави ръка на рамото му.
- Здравей! Как е моето момиче, аз ли те събудих? Извинявай... - в гласа му се долавяше обич и загриженост.
- Трябва да поговорим - каза Вики.
- Между другото, бих убила за чаша кафе - усмихна се.
- Тогава ще ти приготвя. Все още ми се живее - и той се засмя.
Часовникът тиктакаше и сякаш отмерваше времето на мълчание. Тя отпи от горещото кафе и се зачуди дали изобщо да водят този разговор. Искаше да бъде тук с него, но нещо в нея я възпираше. Той наруши мълчанието.
- Хайде, Вики! За какво искаш да говорим? Не ме измъчвай повече. Каквото и да е, двамата ще се справим. Знаеш, че те обичам и всичко друго е на второ място.
- ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени

Предложения
  • Тя шофираше към финала на живота си. Или поне тайно си мислеше, че е така. Натисна газта и усети как...
  • Три работи винаги са ме ужасявали в живота - топлата бира, недопечената пържола и резултатите на нац...
  • Има факти и събития, които никога няма да получат нормално обяснение. Всеки сблъсък с тях ни стъписв...

Още произведения »