Plevel (Силвия Илиева)
232 13710
3.01.2020 г., 23:19 ч.  

 Храна за птици 

  Проза » Разкази
687 8 9
Произведение от няколко части
3 мин за четене

 

Тя шофираше към финала на живота си. Или поне тайно си мислеше, че е така. Натисна газта и усети как шума от двигателя на мерцедеса раздра вените ѝ и се впи в притиснатите от предпазния колан жили. Не знаеше защо го беше сложила. Вероятно по навик. Увеличи достатъчно силно музиката от радиото, толкова, че да заглуши мислите си и да загуби представа какво е направила. Пееше някаква песен, известна ѝ единствено с еротичните танци на танцьорката от видеоклипа по телевизията. 

– Скъпи, ще ми запалиш ли цигара? Бих те целунала и изпушила една, преди да...  –  нещо от този род се пееше в песента. Жената от време на време поглеждаше в огледалото към задната седалка,  където настръхнало и изплашено рошеше крилца птиче в кафез. Погледна пак и видя как решетката на кафеза проблясва в огледалото, а очетата на птичето мъждукат през нея едва доловимо, сякаш то не иска да узнава за враждебните фарове на колите, или какво е решила да прави с него тази лабилна жена. Всъщност то нищо не мислеше, но стоеше там  изплашено до смърт. А тя пееше и сякаш му се надсмиваше. Все по-настоятелно, все по-безразсъдно натискаше педала на газта и изглеждаше не на себе си, така сякаш изпитваше екстаз от всичко това,  а ретроколата ѝ летеше като безконтролна ракета без посока и без управление. 

– Пей с мен, мъниче, не се страхувай –  прошепна и повдигна очи към огледалото. Птичето все така мълчеше, а сърчицето му от ужас се качи в гушката и всеки момент щеше да се спука и изпръска бялата перушинка с кръв.То се беше сгушило и след още няколко завоя се заслуша в бученето на колата. След около десет минути жената притихна, но вместо спокойствие до нея на седалката, се настани  тътен от мълчание по-напрегнат от самото пеене. В отражението на предното стъкло очите ѝ бавно изпадаха в транс. Лъскаво шосе, ослепителни фарове, надбягващи се с мъртви дървета. Къде по дяволите си мисли че отива и защо си вярваше че трябва да се движи непрекъснато, без да спира. Да бяга, да се отдалечи достатъчно от и без това мъртвия сапунен мехур, в който всъщност най-мъртва изглеждаше тя и се виждаше като в полусън как лежи на дъното му, разтворила ръце, с взор нагоре към лилавите отблясъци на това ужасно създание. Всичко наоколо изглеждаше мъртво и пусто. Сърцето ѝ се беше свило, като на старица и едва изтласкваше няколкото грама кръв. Изпита ненавист към птичето, което можеше да забрави всичко, ако тя му отвореше вратичката на клетката. То щеше да полети да заобича още повече живота и свободата си и никога повече нямаше да се сети за това, че толкова дълго е живяло в клетка. От тази мисъл жената почувства студенината и се сети, че е най- добре да включи парното. Беше се вторачила в тъмнината да прочете табелата, когато видя на три метра от себе си нещо светло да подскача. Разтвори зеници и чу писъка на спирачките. От рязкото спиране, клетката се пробърна и се удари в седалката ѝ. Когато отвори очи, някакъв луд почукваше на страничния прозорец от дясната страна. За миг се изплаши, но после си спомни, че точно сега мрази мъже, много повече от птици и реши да му предложи да го повози в колата. Непрогледната нощ изписа на отблясъците на лицето ѝ сянка на мъж. Той се пресегна към дръжката. Беше тихо. Съвсем тихо, точно както преди лавината да изреве от върха на планината, или както, когато някой се готви да срути света, а на друг му хрумва да му помогне, за да стане по-бързо.

 

» следваща част...

© Силвия Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изпита ненавист към птичето, което можеше да забрави всичко, ако тя му отвореше вратичката на клетката. То щеше да полети да заобича още повече живота и свободата си и никога повече нямаше да се сети за това, че толкова дълго е живяло в клетка. ...
  • Много интригуващо и с прекрасен език!
    Продължавам!
  • Ехе... И нека наваксването започне сега. Част две ме зове ----->
  • Отдавна не съм те чела, Силве и отново почувствах удоволствието да се оставя на умелото ти перо да ме води... С нетърпение продължавам към втората част!
  • Защо ми се струва,че писах коментар на този разказ?! Дали не съм пропуснала да кликна на "добави..." А той започва интригуващо, малко зловещо с това "...върви към финала на живота си..." Хубаво,че е къса част, затова давай утре втората, Силве!
  • Втората част е още по-интересна... за всеки случай да кажа, продължавай Поздрави, Силве!
  • Пепи, Рози, Блу, Марианче, благодаря Ви момичета! Радвам се, че Ви е допаднало, че сте се зачели и сте оставили впечатленията си. Благодаря за любими.
    Честита Нова година на всички! Здраве, щастие и много светлина да Ви донесе!
  • ЧНГ, Силве! Много е интригуващо. Очаквам продължението.
  • Разтърси ме...
Предложения
: ??:??