Екстазът от сливането им, беше неописуем! Сякаш хиляди слънца се вляха в него и светлината и топлината им, го изпълниха с такава невероятна любов, че Мартин почти не можеше да диша! По-точно дишаше на пресекулки, като ковашки мях, който са задвижили прекалено бързо! От своя страна Милена летеше някъде високо, високо, на крилете на забравата и…
- За Бога, Мило, какво става?! Защо очите са ти такива?!- Мартин беше ужасен. Очите на Милена имаха цепки вместо зеници, бяха станали жълто-зелени, като на котките и…това, той разбра доста по-късно, на рептилиите!
Милена се сепна и постепенно очите ѝ, си възвърнаха нормалния, топло-кафяв цвят с черни, кръгли зеници. Младият мъж възвърна самообладанието си, вече поуспокоен и си помисли, че нещо му се привижда. Мартин имаше „ясновидски“ способности, беше „сънуващ“- сънищата му се сбъдваха или предричаха нещо, но жената до него беше толкова…истинска! Може би му се е сторило, все пак.
През нощта, той сънува странен сън. Любеше се с една прекрасна жен ...