Failed in becoming a god
Frozen in time,
yearning forbidden wishes.
Damned and divine
scars of my broken kisses...
Отражението в огледалото имаше малко повече живот от собственичката си. Огледалното стъкло просто показваше един образ, който отдавна, отдавна беше само обвивката на една мъртва душа.
Около лицето на момичето на прелестни тъмноруси гъсти водопади се спускаше съвършено права, блестяща като тъмно злато и дълга почти до кръста коса. Очите бяха с невероятна, почти съвършена форма, обрамчени от гъсти дълги мигли. Ирисите бяха толкова тъмнокафяви, че изглеждаха почти черни - едва ли не се сливаха със зеницата и толкова съкрушително празни, че можеха да накарат всеки да изгуби надежда за каквото и да било - дори и за самия живот, защото самата тя се беше взирала толкова дълго в тези ириси, гледайки ги в огледалото, че накрая бе пожелала да умре. Бяха най-красивите и същевременно с това най-мъртвите очи, които можеше да види майката природа. Ръцете бяха свободно отпуснати до тялот ...