Повечето пациенти чакаха чинно реда си пред спешния кабинет на първия етаж. Е, имаше разбира се и такива, които небрежно се шмугваха по–напред, възползвайки се от разсеяността на тези преди тях. Често възникваха спорове за реда, но в някои моменти всички просто свеждаха примирено глави, както когато един дебел, очевидно доста пиян мъж с повърхностни порезни рани по корема и подут нос си проправи път с лакти към вратата.
Мъж на около двайсет и няколко години седеше приведен на пейката срещу кабинета, притискайки гърдите си с длан и хапейки непрестанно устни. Лицето му бе бледо и измъчено, очите – помръкнали от болка. Никой не му обръщаше внимание, а и той не обръщаше почти никакво внимание на другите, защото хич не му бе до тях. Не реагира и когато дебелакът го пререди, макар че много му се искаше. Просто така го боляха ребрата, че не бе сигурен дали ще съумее да вдиша достатъчно въздух, за да го напсува. А може би една звучна псувня щеше да свърши добра работа в този случай. Чувстваше ...