- Наистина ли мислиш, че можеш да полетиш?
Гледам я. В бяла рокля е, демоде, доколкото разбирам нещо от това.
Виж, за жени без рокли пò имам, какво да разкажа.
- Мога!
Съвсем сериозна е, но съм свикнал да ме приемат на сериозно жените. След седемнайстата си годишнина. Когато една съседка нахлу у дома, в отсъствието на мама. За тава дойде, а си тръгна без, но усмихната и щастлива; толкова, колкото никой не я беше виждал на нашата улица. После, приказката тръгна бързо. Разнесе се. И мама се сдоби с най-красивите съседки. А аз - с интимен прякор. Жребче. Поради някои физиологични особености. Жените казват, че било важна подробност. Не съм сигурен, че ги разбирам, защото за едно джудже, невярващо в Снежанка, светът никога не разкрива докрай тайните си. Бързо свикнах с ролята си на жиголо и независимо дали ми харесваше, се примирявах, приемайки го за даденост, а не за призвание. Човек не винаги може да избира.
- Ще се ожениш ли за мен?
Попита ме, а бялата ù рокля предизвикателно помаха с кр ...