Февруарският вятър танцуваше бос по улиците на големия град. Подхващаше шапките на забързаните пешеходци и те уплашено ги притискаха. Вечерта приближаваше, да открадне и малкото топлинка на деня, а студеният пакостник танцуваше все по-бързо и яростно. Улиците опустяха, дори помиярите притихнаха, миролюбиво свили опашки, прилепили гърбове едно към друго до входовете.
Малкото аристократично общество на местните аутсайдери се събра в единствения парк на града. В каменното кошче за боклук горяха прибраните през деня кашони, пластмасови бутилки и стари дрехи. Протегнали ръце към спасителния огън, те разменяха ракията, донесена от Джентълмена.
Мъжът минаваше петдесет, с дълга коса, заплетена на плитка или пусната свободно, а в стила му на обличане и говорене прозираше странно високомерие. Умееше да краде незабележимо и, въпреки ястребовия поглед и режещ език, всички живееха в мир с него. В кризисни моменти именно той донасяше бутилка, хляб или лекарство. Откъде, никой не знаеше. Тайна остава ...