Джина и Хари
“Гончето е като общо куче. Куче на цялата дружина! Пуснеш ли го в гората, вдигне ли дивеча, не се знае на кой ще му излезе късмета да стреля. Може ти да си късметлията, може колегата до теб, а може и стрелците от последните пусии. Божа работа. Хората са го казали с една дума - “наслука”. Но, виж пилчаря е друга работа. Търси около теб, движи се близо до теб, като усети дивеча си направи стойката, а на теб ти остава само да се приближиш и да стреляш. Не се ядосвай за изчезналото куче. Намери си някой пилчар за новия сезон и не го мисли. “
Много пъти Свилен беше чувал от старите ловци тези думи, докато отпиваха на малки глътки рехавото кафе в кафенето и успокоително го тупаха по рамото.
От няколко години той имаше превъзходно чистокръвно лудогорско гонче. Кръстил го бе Хари. Кучето бе с черна и лъскава козина, която изпъстрена на главата, краката и гърдите с кафяви петна, приятно блестеше на слънцето. Мускулите му бяха добре оформени и изпъкнали, а ушите меки и клепнали. Род ...