6 мин за четене
Лежим в тъмното. Крушката е загасена, само телевизорът работи. Минава полунощ.
- Разкажи ми за Добруджа? – тихо ме моли той.
Минава време. Той без да е помръднал – пак тихо ме моли:
- Разкажи ми за Добруджа?
Аз мълча, гледам вяло в телевизора.
- Хайде, разкажи ми – не престава да упорства той.
- О, не мога. Това е много трудно.
- И таз добра. Е, всичко друго можеш да опише, сега не мога.
- Наистина не мога, Джана. Съжалявам.
- Ти една черна ряпа можеш да опишеш като принцеса. Момчето с лупата можеш да опишеш за сто и колко милиона, сега - не, не мога. Добре, опитай.
- Не-е, наистина не мога.
Той вече се е обърнал към мен, готов да ме затисне, със стоте си килограма. Насила ме препира да проговоря. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация