ДОКОСВАНЕ
Кънчо набучи гърнетата по колите на гнилия плет. Беше ги правил отдавна, когато ръцете му пипаха бързо и точно. Скара се с жена си заради тях и ги изнесе - пълнел къщата с остарели неща.
- Че какво им е остаряло? - питаше се той. - Вещите бавнo стареят, по-бавно от хората. Да взема едно, такъв боб ще сваря в него, пръстите си да оближе. Но нищо. Миp да има.
Като дете беше паднал от кон, излязла му беше гърбица, остана дребен и хилав. Смутен от физическия си недостатък, трудно се ожени, взе жена, която не му допадаше. Нe успял в семейния живот, потърси спасение в работата. После занаятът западна, заряза грънците, почувства се нещастен. Живееше от пенсията. Дъщеря му се омъжи в друго село и рядко си идваше.
Кънчо се наведе и вдигна стомната, направена от собстве­ните му ръце. Беше празна. "Ще ида да я напълня" - каза си и тръгна. Пиеше вода от нея, по-сладка му се струваше. Вървеше бавно, нямаше за къде да бърза. Дните му се нижеха монотонно, сиви и еднообразни, нe ги различава ...