Съдийката беше в чудесно настроение. Беше жена на около шейсет, с накъдрена коса и грозновато, отпуснато лице. Влезе в залата, присъстващите станаха, тя зае мястото си, кимна на секретаря и на прокурорката и се загледа в обвиняемия.
Той гледаше хаотично и примигваше, седнал на верев на дървената пейка, и стискаше куфарчето си силно и нервно.
„Няма да говориш повече, отколкото е необходимо. Ако те предизвикат, дръж си езика зад зъбите!”, шушнеше му адвокатът до него.
– Днес е Велики четвъртък. – Съдийката започна да говори тихо, весело и непретенциозно. – А утре – Разпети петък. Навън времето е чудесно. И това е единственото ми заседание за днес. Виждам, че в залата няма други лица освен призованите за делото. Значи можем да говорим спокойно и да проведем едно приятно заседание.
Поотпусна малко дръжката на куфарчето. Олекна му от този спокоен глас. В крайна сметка каквато и да е вината му, ако обясни всичко, както е, ще има шанс за оправдателна присъда. Или поне разбиране. Не е малко.
„ ...