Слънцето бавно напичаше над Кабул, оцветявайки града в ярка оранжева светлина, като по този начин предупреждаваше за поредния горещ ден. Лятото в Кабул бе като в Ада - температурата се покачваше, въздухът пареше, а прахта по отъпканите пътища се сливаше с маранята и пареше на очите. Африама се връщаше от полето с мак и притеснено пристъпваше към дома си. Беше покрила тялото си от главата до петите в черно фередже и вървеше бавно към бащината къща. Когато стигна, тихо се промъкна и влезе в стаята си, после извади изпод фереджето си преработен мак. Прибра чистия хероин в Корана си и притеснено излезе от стаята. Знаеше, че това, което прави, е престъпление не само в Афганистан, но и в целия свят. Но изнасянето на хероин от Афганистан и пласирането му в Европа бе единствения начин за Африама да заплати образованието си в Англия. Затова тя се връщаше и в Кабул - семейството й от години работеше на маковите полета и Африама бе започнала да краде преработен мак и да го продава в Англия - така ...